Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 169

— Стараех се да не мисля за това. Трябваше ми извинение…

Дерек не довърши изречението си и Джамил се усмихна замислено.

— Девствеността й ти създаде затруднения, нали?

— Огромни — въздъхна Дерек.

— А аз се боях, че първата ми среща с нея още повече е усложнила положението.

— Така си и беше, но все пак успях да се справя. Трябваше ми само малко повече време. И… О, по дяволите, защо да те лъжа! Страшно ми се иска да я взема със себе си. Тя също го желае, а и си го заслужи, като реши нашия „малък проблем“. — Колкото повече мислеше за това, толкова по-малко му се искаше да я види омъжена за друг, но предпочете да запази мислите си за себе си.

— Аз ли да й го кажа, или ти ще го направиш? Може би ще се съгласи да говори с теб, ако й занесеш такава добра вест.

Дерек още повече помрачня, докато наблюдаваше как брат му едва се удържа да остане сериозен.

— По-добре е да я оставя в неведение колкото се може по-дълго. Предпочитам да мисли, че я вземам на пътешествие по море, но да не знае целта.

— Защо не?

— Защото така си купувам спокойствие поне за няколко седмици. Не можеш да си представиш какъв дяволски шум ще вдигне дамата, щом разбере, че и аз съм англичанин като нея! В тясното и затворено пространство на кораба ще настане същински ад. А пък като проумее, че можех да я освободя и без да отнемам невинността й… Дори не ми се мисли за това!

— Много си снизходителен към жените. Би трябвало…

— Да стана като теб, така ли?

Двамата се засмяха и Джамил призна:

— Аз също ще трябва да умилостивя цял куп жени, след като ти ги беше изоставил в продължение на седмици. Ще ми е нужен поне месец, за да възстановя спокойствието в харема си.

— Както чух, още първата нощ си се заел с тази работа.

— Шейла е най-важното нещо в живота ми. Слава на Аллаха, че прояви разбиране. Каза ми да те помоля за извинение, че е утежнила положението ти. Разбрала, че се чувстваш виновен, защото не можеш да й кажеш истината.

Дерек сви рамене.

— Всичко отмина. Животът ни тръгва по своя нормален път.

— В Англия те чака годеницата ти, нали? Освен това искаш да задържиш и Жахар…

Ъглите на устата му потрепваха.

— Като го чувам от теб, ми се струва, че идеята съвсем не е лоша.

Джамил сърдито изпухтя.

— Като че самият ти не мислиш непрекъснато за това! Тя ще се съгласи ли?

— Победих отвращението й към теб, надявам се да победя и отвращението й към живота на метреса. И без друго се смята за обезчестена — а това значи неподходяща за почтена женитба.

— Такива ли са наистина фактите?

— При нейната красота? Ти май се шегуваш!

Джамил промърмори нещо под носа си. Макар че бяха близнаци, вкусът им по отношение на жените беше твърде различен.

— В такъв случай ти желая щастие. Но, каза, първо трябва да победиш гнева й.

Дерек изкриви лице.

— За съжаление — да.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА

— Пригответе багажа си, Жахар. Тази вечер заминавате на пътешествие с Джамил — вие и Джамила.

Шантел погледна смаяно Рахин и майката на владетеля настойчиво продължи:

— Не ме ли чухте, дете? Ще пътувате по море.

— Къде отиваме?