Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 168

— И сега, когато се разпространи вестта, че заговорниците са мъртви и няма повече пари…

— Никой не рискува живота си напразно. Вътре в палата съм също така в безопасност, както и навън.

— А аз мога да се прибера у дома. — Дерек въздъхна и Джамил се засмя.

— Омар ме увери, че си прекарал чудесно.

— Само някои часове — изръмжа Дерек. — Преди всичко разбрах, че досадата разрушава душевното равновесие.

— А как е малката мършава блондинка, която трябваше да те освободи от досадата?

— Вече не говори с мен след сблъсъка си с Мара. Смята, че за всичко съм виновен аз, тоест ти. Според нея е трябвало да забележиш колко се измъчва Мара от ужасната си склонност към изтезания.

Джамил смръщи чело.

— Предполагам, че при по-нормални обстоятелства щях да го забележа. Но ще ти кажа, че тази жена правеше всичко, за да предизвика наказанието си. Обиждаше ме, не се подчиняваше, а понякога направо се нахвърляше върху мен като тигрица. Никога не съм позволявал да я бичуват дълго и те уверявам, че после в леглото беше същинска фурия. Свикнах с нея и я виках всеки път, когато исках да се разтоваря чрез насилие — а това ставаше често, след като седмиците на принудително пленничество се превърнаха в месеци.

— А точно пристъпите на лошо настроение са съдействали за появата на тайни убийци. Истински порочен кръг.

— Много добре измислено. Никой не би заподозрял Мара, ако твоята Жахар не беше чула онзи разговор.

— Радвам се, че го признаваш — отговори Дерек. — Дължиш много на тази жена.

— Никога не бих го отрекъл, Касим. Мислех само, че възнаграждението й трябва да определиш ти, след като седмици наред беше „наша“ предпочитана фаворитка. — Дерек изкриви устни и Джамил избухна в смях. — Докато бях на път, все се надявах, че ще ми дадеш повод да намаля харема си поне наполовина.

— Не казвай това, братко. В действителност си умирал от страх, че ще се възползвам от жените ти.

— Така беше, признавам. Но ти все пак си повикал една от фаворитките ми. Странно, че си си харесал именно онази кестенява англичанка, заради която английският консул вдигна страшен шум в града.

Дерек се ухили. Брат му беше прозрял играта и той вече нямаше причини да отлага молбата си.

— Значи няма да имаш нищо против, ако я взема със себе си в Англия? Щом и без това трябва да се отървеш от нея.

— Твоите хора сигурно ще се зарадват?

— Във всеки случай няма да ми се разсърдят.

— Разбрахме се. А какво ще стане с Жахар? Няма ли да помолиш да освободя и нея?

— Честно казано, не знам какво точно искам.

Джамил вдигна вежди и Дерек продължи:

— Бях решил, че щом съм спал с нея, след завръщането си ти ще й намериш истински съпруг. Англичанките много държат мъжете им да са само техни.

— Нима не искаше да освободим и нея? — учуди се Джамил.