Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 172

— Касим… Божичко! Ти ли си, Касим? — Тя хвърли поглед към Джамил и после отново се вгледа в другия си син. — Истина е. — Гласът й пресекваше. — О, Господи, истина е!

Дерек седна до нея и я обгърна с ръка.

— Не бива да плачеш, мамо.

Но тя не можа да се удържи и се разплака наистина. Плака дълго и силно. Скри лице в ръцете си, но не можа да престане дори когато Дерек нежно я притисна до себе си.

— Моля те, мамо, не плачи! Мислех си, че ще бъдеш щастлива да ме видиш отново.

— Как да не съм щастлива! — отговори през плач тя.

Двамата близнаци безпомощно се спогледаха. Нещо типично за техния пол — можеха да се справят почти с всяка житейска ситуация, само не и с женските сълзи.

— Да ти донесем ли нещо? — попита меко Дерек. — Чаша бренди или каняк например?

— Тя не пие алкохол — отговори вместо нея Джамил.

— Откъде знаеш? — извика нетърпеливо Дерек. — Само защото ти не пиеш…

— Не се карайте — прекъсна го Рахин и се изтръгна от прегръдката му. — Братята никога не бива да се карат.

— Карали ли сме се? — ухили се Дерек.

— Съвсем не — отговори в същия тон Джамил.

Рахин се опита да ги изгледа укорително, но не успя.

Все още не вярваше на очите и ушите си. Касим беше тук? Джамил се грижеше за нея и твърдеше, че се нуждае от майка си? Погледът й непрекъснато се местеше от единия към другия. Толкова си приличаха! Милите й синове! Сърцето й едва не се пръсна под напора на нахлулите чувства.

След малко нетърпеливо изтри сълзите си и нежно прокара пръсти по бузата на Дерек.

— Защо си тук? Откога?

— От доста време — отговори Дерек. — Джамил ме повика, за да отиде да търси Селим, без да го преследват на всяка крачка онези проклети убийци. За съжаление не знаехме, че това е безсмислено начинание.

— Разбира се, никой не знаеше, че Селим е мъртъв.

— Значи си бил ти, когато… — Тя се опита да си спомни, но в главата й цареше същински хаос. — Когато купи Жахар… или не, когато я повика за първи път при себе си. Точно от този момент нататък се промени. А аз нищичко не подозирах…

— Така и трябваше — намеси се Джамил, приведе се и взе другата й ръка в своите. — Никой не беше посветен в тайната освен Омар. Негова беше идеята да поканим Касим тук, за заеме мястото ми, докато ме няма.

— Не си казал дори на Шейла?

— Не. Тя го разбра едва миналата нощ, когато се върнах. Исках да кажа на теб, но…

— И двамата искахме — допълни Дерек.

— По-добре беше никой да не знае, за да не променя очебийно държанието си — заключи Джамил.

— Но владетелят изглеждаше доста променен — усмихна се Рахин и стисна ръцете им.

— Е, аз и без това се държах различно от няколко месеца насам. Затова евентуалните грешки на Касим спокойно можеха да бъдат приписани на раздразнителността ми. Но и сега никой не бива да узнае, че брат ми е бил тук. Той не иска да се съживи отново и в никакъв случай не желае да го смятат за мой евентуален наследник. Дори ако с мен се случи нещо, преди синовете ми да са дорасли да заемат престола.

Рахин усети, че в душата й се разлива сладостно чувство. Обърна се към Касим с плувнали в сълзи очи.