Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 167

Спря се непосредствено до вратата и видя Кадар, наведен над тялото на Мара, проснато на края на басейна Жената не помръдваше. По лицето й се стичаха розови капки, а под тила й бързо се образуваше кървава локва.

Кадар вдигна глава и спокойно проговори:

— Мъртва е, лала.

Шантел погледна отпуснатото тяло и стомахът й се преобърна. Кадар изтича и я подкрепи.

— О, Господи! — проплака тя. — Ако не бях толкова страхлива, щях да видя, че не е изплувала от водата Трябваше да я издърпам от басейна, да я…

— Не, лала, нямаше да й помогнете. Ударила е главата си в каменните плочи. Била е мъртва още преди да падне във водата.

— Аз съм виновна. Аз я повалих!

— Защо?

— Как защо? — уплаши се тя. — Щеше да ме убие!

— В такъв случай не бива да се самообвинявате. Ваше право е да се защитите.

— Не е почтено, Кадар, не разбирате ли! Тя е била жертва още от самото начало. Гаврили са се с нея, измъчвали са я и пак са се гаврили. Трябвали са й помощ, грижи, разбиране. Вместо това… — Шантел дълго мълча, преди да продължи: — Опитах се да оправдая действията на Джамил, но той не може да бъде оправдан, нали! Досега мислех, че е чувствителен и умен. Как така не е разбрал, че тази жена мрази слабостта си, че мрази и него, защото я е използвал?

— Затова ли се е опитвала да го убие?

Шантел едва-едва кимна. Сълзите я задушаваха и тя дори не забеляза как Кадар я поведе към жилището й.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

— Сега, когато, потокът от пари пресекна, информаторите стоят на опашка пред портите на двореца — говореше Джамил на Дерек. — Няма да мине много време и ще заловим и последния, който е бил забъркан в тази каша.

Владетелят се беше върнал в Барка късно миналата нощ и още на пристанището беше узнал, че пътуването му е било напразно. Копнежът по Шейла и тревогата за нея го бяха подтикнали да се прибере у дома. Смяташе да остане само една нощ и после да отплава за Триполи. Бяха му казали, че Селим е напуснал Истанбул и е заминал за африканското крайбрежие. Едва в палата узна за смъртта му.

Преди всичко обаче трябваше да разкрие истината пред Шейла, а това му отне почти цялата нощ. Разбра, че беше сгрешил, дето не я посвети в плановете си още от самото начало. Единственото му обяснение беше, че преди отпътуването не е бил на себе си.

На сутринта проведе дълъг разговор с Омар, а после се срещна с Дерек в тайната стая, в която брат му се беше скрил още миналата нощ.

— Нима наистина всичко свърши? — попита Дерек.

— Да. Али давал на убийците мизерни суми, а те рискували живота си. Голямата награда била определена за оня, който постигне крайния успех. Но и тя не била кой знае колко голяма. Аз щедро плащах на Мара за услугите й, но времето на покушенията се проточи твърде дълго и явно е погълнало всичките й пари. Плащала е на постоянни съгледвачи пред палата, на мъжете, които залавяха куриерите ми, и всичко това само за да ни отклони от вярната следа. Най-после посегнала и към по-крайни средства и почнала да краде скъпоценностите на другите жени. Ако някой от нападателите успеел да ме убие, Али щял да го прободе с камата си при получаването на възнаграждението. Такава била уговорката между двамата съзаклятници.