Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 165

При тази зашеметяваща новина дъхът на Шантел секна.

— Откъде знаете?

— Виновникът бил достатъчно глупав да дойде тук, да се натряска и да разкрие всичко на стария си приятел. А този приятел бил моят човек Али хитрецът и веднага го промушил с ножа си, за да не съобщи в двореца.

— Али каза само на вас, така ли?

— Разбира се. Знаеше колко мразя Джамил и реши, че имаме благоприятен случай да му видим сметката, защото всички щяха да заподозрат Селим. А мъртвият не може да се защити.

— Защо Али е толкова загрижен за желанията ви? Нали е само евнух, при това не е ваш!

— Е, и? Собственост е на Нура, но това не значи, че я обича, нали? Обича само мен — изпъчи се самодоволно Мара. — Прави всичко, което искам от него.

— Обича ви? Но нали не може… — смути се Шантел.

— Какво не може? — прекъсна я ядно Мара. — Аллах, колко сте наивна! Кастрирането не значи да ти изрежат сърцето, а импотентността не унищожава желанието. Али ме люби като истински мъж. Само дето не е много сръчен.

— Казвате го, сякаш ви е все едно.

— Точно така. Неговата любов не е заплаха за мен, но въпреки това той е мъж и аз го презирам. Омразата ми към мъжете не прави изключения.

— Жалко, че евнухът не е осъзнал това, преди да го направите предател — въздъхна Шантел. — Измамили сте го, но това няма да му помогне да се отърве.

— Няма опасност нито за него, нито за мен. Нима сериозно смятате, че ще ви пусна да си отидете, след като ви разкрих всичко?

Шантел не се разтревожи толкова от факта, че Мара беше препречила вратата, колкото от спокойствието, с което беше изречена заплахата й.

— Не можете да ме спрете, Мара. Телохранителите ми са отвън.

— Пред къпалнята нямаше никой — усмихна се злобно Мара и измъкна изпод дрехата си къса кама. — Пазачите ви май не са много усърдни.

— Лъжете! — изкрещя Шантел, когато Мара блъсна с крак вратата и тя хлопна зад гърба й.

Жената равнодушно сви рамене.

— Хайде де, крещете, щом се съмнявате в думите ми! Никой няма да се отзове. — Смехът й прозвуча зловещо. — Много подходящо място за разговор е къпалнята, макар че всичко стана случайно. Не сте ли се питали някога, защо басейнът е толкова далече от останалите помещения? Защото жените обичат да се плискат и вдигат ужасен шум. Никой не обръща внимание на писъците, които понякога се чуват вътре.

— Да не мислите, че ще стоя и ще ви чакам да ме убиете?

Мара тръгна напред и Шантел отстъпи крачка назад. Разстоянието между двете беше повече от четири метра и тя трябваше да достигне другата страна на басейна, за да се спаси. Мара щеше да я преследва около басейна и достъпът до вратата щеше да бъде открит. Но вместо да избяга, тя остана на мястото си, втренчила очи в камата.

Никога досега не беше изпадала в подобно положение. Дори в нощта, когато камата профуча на сантиметри от главата на Джамил. Тогава поне не беше сама. Сега нямаше на кого да разчита и не знаеше как да се отбранява срещу смъртоносното оръжие. Съвсем не я успокояваше фактът, че беше нападната от жена. Мара беше по-дребна от нея, но доста по-яка и изпълнена с ярост. Животът й висеше на косъм. Мара много добре знаеше, че ако не убие англичанката, тя щеше да я изобличи и присъдата на Джамил щеше да бъде безмилостна. Отчаянието й придаваше допълнителна смелост. Шантел беше като вцепенена от спокойствието, с което тази страшна жена настъпваше срещу нея.