Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 164

Това беше само предположение, но улучи точно в целта. Жената престана да се прави на невинна и избухна:

— Ако знаете само как съжалявам, че не успях! Владетелят щеше да побеснее от гняв и да ме вика няколко нощи подред. Знаете ли колко скъпоценности щеше да ми донесе това! А те са ми много необходими.

— Предполагам, че в последно време ви е все по-трудно да крадете, защото жените се научиха да крият нещата си.

— Възприех го като предизвикателство. Беше много вълнуващо.

Шантел смаяно поклати глава. Жената почваше да се хвали с деянията си. Нима не се боеше, че ще я изобличи?

— И всичко това, за да убиете Джамил! Защо, Мара? Не вярвам, че причината е в бичуването. Казаха ми, че ви харесва.

— Какво знаете вие, нещастна глупачке! — разсърди се внезапно Мара. — Мразя го! Мразя всички мъже, но най-вече Джамил, който разкри позора ми и не се посвени да го използва срещу мен. Да не мислите, че съм горда, дето усещам удоволствие само след като са ме пребили от бой? Ако намеря мъжа, който ме направи такава, ще го насека на парченца, но бавно, за да остане жив до края. Първо ще опека тестисите му на слаб огън, а после…

— Съжалявам, че първото ви преживяване е било толкова… унизително, но Джамил е правел само онова, което сте му позволявали. Можехте да му разкриете чувствата си и той нямаше да се отнася така с вас.

— Никой няма право да отказва на владетеля, независимо какво е пожелал.

— Аз го направих.

— За колко време?

Страните на Шантел пламнаха, но гласът й беше все така твърд:

— Това е друго. Никой не ме е заплашвал. Той не ме принуди да му се отдам. Почувствах се привлечена от него.

— Прекрасно, но мен това ме отвращава — изкрещя Мара. — А Хаджи ми каза, че нямам избор.

Пак тези омразни думи, помисли си Шантел. И на нея ги бяха повтаряли до втръсване. Тя отлично разбираше мъката на Мара, но имаше и нещо друго. При нея не се беше стигнало до принуда. Само няколко празни заплахи, за да я направят по-податлива. Защо с Мара е било другояче? Нали Джамил не беше онзи жесток тиранин, за какъвто го смяташе отначало?

— Трябваше да спрете тези недостойни сцени, а не да оставите омразата си да се разрасне до тези невероятни размери. Джамил не е жесток човек. Колко често ви е използвал така, преди да вземете решение да го премахнете?

— И един път беше много!

— Но така само увеличихте собствените си страдания. Нима не предположихте, че покушенията върху живота му ще влошат още повече настроението му и ще го карат да ви вика все по-често?

— Готова съм да сторя какво ли не, за да го видя мъртъв!

— Как можете да бъдете толкова глупава! — разгневи се Шантел. — Ако Джамил умре, ние ставаме собственост на новия владетел, на Селим. А той бил безмилостен и брутален. Да не мислите, че няма да се възползва от вас по същия ужасен начин? Много мъже обичат да причиняват болка, а той явно е от тях.

Мара гръмко се изсмя.

— Не съм чак толкова глупава, англичанко! Селим няма да има възможност да прояви жестокостта си. Още преди няколко месеца е умрял в Истанбул. Един от собствените му роби го убил и го заровил.