Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 148

Дерек отклони второто нападение с долната част на ръката си и това му даде шанс да стовари силен юмручен удар в брадата на убиеца. Но не можеше да стане от пода и продължаваше да бъде в неизгодно положение. След секунди острието отново се насочи към шията му. Спасиха го само дългите му ръце и съобразителността му да затисне с длан лицето на нападателя.

Острието профуча на сантиметри от него и Дерек още веднъж успя да сграбчи китката на мъжа. Този път нямаше намерение да я изпуска. Всичко беше въпрос на физическа сила и в тази борба щеше да оживее само единият от двамата.

Шантел остана свита на пода. Притиснала ръце до устните си, тя наблюдаваше страшната сцена. Въобще не се сети да повика помощ, нито се учуди, че след дивия й писък не дотича някой слуга. Инстинктът й заповядваше да направи нещо, но крайниците й сякаш бяха изтръпнали и не можеше да ги помръдне. Нападателят беше същински великан, с мускулесто тяло, як кръст и огромни рамене. Как ли щеше да се справи с него Джамил, който беше доста по-строен?

Трябваше бързо да предприеме нещо, преди страхът напълно да я е вцепенил. Надигна се с усилие и очите й отчаяно затърсиха някакъв предмет, който да й послужи за оръжие. Погледът й спря на масата, където сред нераздигнатите чинии беше оставен ножът за разрязване на месо. Но как да го хване? Беше ли способна да убие човек? Какво щеше да стане, ако не го направи?

Естествено Джамил щеше да умре. При тази мисъл тя се стрелна към масата и сграбчи оставения там нож. Но като почувства в ръката си смъртоносното оръжие, сърцето й замръзна в смъртен страх. Не можеше да извърши убийство. Но и не можеше да изостави Джамил на произвола на съдбата. Нали не искаше той да умре! Или?

Отговорът изскочи някъде от подсъзнанието й и тя бавно се придвижи към диво вкопчилите се един в друг мъже. Още преди да разреши въпроса кое е справедливо и кое не, тя вдигна ножа и се приготви да го забие в гърба на нападателя. Но беше застанала твърде близо. Някакъв крак я препъна, тя се олюля и вместо да улучи едрия гръб на противника, острието на ножа се насочи към главата на Джамил.

Шантел се строполи върху нападателя и в последния миг забеляза как ножът закачи ухото на Джамил. После полетя към стената. Великанът беше загубил равновесие, Дерек се нахвърли върху него, а Шантел беше отблъсната в ъгъла.

Натрупаните възглавници смекчиха удара и младата жена почти не почувства болка. Ножът падна от ръката й и когато вдигна очи, видя, че двамата мъже не се помръдват. Не, о, Господи, не!

— Джамил!

Дерек вдигна глава и Шантел облекчено се отпусна на възглавниците. Едва сега се усети разбита и с треперещи нерви. А как ли се чувстваше той?

— Всичко в ред ли е, Жахар?

— При мен? — изпъшка тя и като го видя, че се надига, изплака с глас: — Вие кървите!

Това прозвуча едва ли не като обвинение. Дерек сведе поглед към гърдите си и разбра, че раната не е опасна.