Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 146

— Обвиняваш ме в измама, а аз говорех от сърце. Желаех само теб. Още от първия миг те пожелах по-силно от всяка друга жена на света.

— Но това не ви попречи да…

— Ти не знаеше нищо за любовта, момиче. Беше физически и душевно невинна и не можех да те повикам веднага, колкото и да го желаех. Трябваше да те обучат поне малко, за да знаеш какво те очаква и да не се боиш от новата ни среща. Ти самата беше ли готова да споделиш леглото ми още първата нощ?

— Не — промълви сковано тя. — И ми е все едно коя е била там вместо мен. Вие ме излъгахте и аз ви повярвах. Ето къде е проблемът. — И горчиво прибави: — Нали това искахте да постигнете!

— Излъгах ли те? Или казах истината, че желая само теб и мисля единствено за теб? — Без да чака отговор, Дерек побърза да се възползва от искриците на съмнение, проблеснали в очите й. — Позволих ли да те обучават цели месеци? Послушах ли онези, които ми повтаряха, че още не си готова? Кой знае по-добре от теб, че с нетърпение очаквах да те видя пак? А ти ме отблъсна! Знаеш ли какво изпитах тогава?

— Аз…

Шантел замълча, защото беше смутена до дън душа. Не предполагаше, че ще трябва да се защитава. Дори не мислеше, че ще се почувства виновна пред този мъж, но сърцето й преливаше от съчувствие. Прав беше, по дяволите! Не я беше излъгал, защото не беше казал, че не е викал жени в леглото си. Тя беше чула само онова, което искаше да чуе.

„Думите ми идваха направо от сърцето. Желаех само теб.“ Това беше казано съвършено ясно и въпреки нежеланието си тя отново му повярва. Но защо не почувства радост?

Дерек се успокои, макар и малко, защото разбра че е спечелил този рунд. Без да дава време на Жахар да издигне следващата бариера, той се довери на късмета си и прибягна към старото изпитано средство — целувката която трябваше да сломи и последната й съпротива. И чудото стана. Шантел посрещна устните му, ръцете й се отпуснаха и тялото й се устреми към неговото. Дерек почувства, че жената под него се предава, пусна ръцете й и пръстите й се заровиха в косата му. Внезапно обаче тя го блъсна с всичка сила.

— Олеле! Аллах…

— Предупредих ви — прекъсна го гневно тя. — Ако искате покорна партньорка в леглото, повикайте пак Джамила. Тя…

Дерек сложи ръка на устните й.

— Ако исках Джамила, сега тя щеше да лежи тук. Но аз искам теб, Жахар. Исках те и вчера, но бях достатъчно глупав да повярвам, че ще ми бъдеш благодарна за малка почивка, след като предишната нощ почти напълно изцедих силите ти.

Шантел отблъсна ръката му и възмутено извика:

— Нима се осмелявате да твърдите, че сте го направили само за мое добро?

— Мислех също, че си твърде горда, за да ревнуваш.

При тази нова атака очите й блеснаха още по-опасно.

— Да ревнувам? Никога! Но няма да се примиря, че съм попаднала в публичен дом и вие сте…

— Замълчи!

— Защо? Ако аз всяка нощ лягах в леглото с различен мъж, вие непременно щяхте да ме наречете курва. И не ми обяснявайте, че за мъжа е друго, че на него му е позволено, че на вас всичко ви е позволено. Във вашия свят може би мислят така, но не и в моя.