Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 147

— Наистина ли?

Дерек се усмихна и това още повече я ядоса.

— Добре, ще се изразя другояче: аз не мисля така. А сега ме пуснете. Искам да стана. — И тя заудря с юмруци по гърба му, но той не се помръдна.

— Ще те пусна само при едно условие, Жахар: ако ми простиш, че ти причиних болка.

Шантел забеляза топлите искрици в очите му и естествено направи грешка. Погледът и топлият глас постигнаха своето.

— Не ми причинихте болка — проговори тихо тя и отмести глава настрани. — Просто за известно време отказвах да повярвам в някои очевидни истини. Но вече се върнах на пътеката на разума.

— Не говори така, Жахар — промърмори мъжът и устните му се плъзнаха по врата й. — То не означаваше нищо за мен. — Устата му се придвижи към ухото й и в следващия миг зъбите му нежно го захапаха — Въобще не помня какво съм правил или казал миналата нощ, толкова незначително ми се стори. — Топлият му дъх галеше слуха й. — Но помня всяка секунда, прекарана с теб.

Разумът й отлетя някъде надалеч и тя вече не можеше да се владее.

— Вие… не можете да бъдете верен. Дори не знаете какво означава това.

— Ако не искаш нищо друго, за да ми се отдадеш… — засмя се лекомислено той.

Шантел го отблъсна от себе си, слисана от думите му. За да се окопити, прибягна до подигравка:

— Май не говорите сериозно! Както ми казаха, полагате огромни усилия да задоволите всичките си жени. Нима не се радвате, че поне една от дамите ви не се чувства пренебрегната, като я изоставяте?

— Бих се почувствал ужасно, но това не е истина. Вече знаеш какво означава физическото блаженство и то много би ти липсвало. — Ръката му се мушна в елечето и обхвана гърдата й. — Ето и сега чувствам как зърното се втвърдява и моли за целувка.

— Престанете! — Викът се превърна в пронизителен писък, защото в същия миг зад Дерек изникна тъмна сянка В следващата секунда Шантел видя бляскащото острие на дълга кама, която разсече въздуха право към главата на владетеля.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА

Ако Дерек беше престанал да разсъждава, този удар щеше да означава сигурна смърт. Острието щеше да достигне целта си и през гърба да проникне право в сърцето му. Беше достатъчно дълго да прониже дори гърдите на Жахар.

Но мисълта му реагира светкавично. Писъкът на Шантел изразяваше смъртен страх, а не възмущение от дързостта му и инстинктът за самосъхранение се задейства веднага.

Сграбчи Жахар с една ръка и се претърколи срещу краката на нападателя. Мъжът загуби равновесие и падна върху тях. Камата се заби във възглавницата с такава сила, че острието й се пречупи в мраморния под.

Но и без връх оръжието на убиеца си оставаше опасно. То притежаваше смъртоносна сила, можеше да прониже плътта и костите, а мъжът скочи и се приготви отново да го пусне в употреба.

Дерек едва намери време да изблъска Жахар по-далеч, защото имаше насреща си силен противник. Засега не се знаеше дали убиецът има помощници, но най-вероятно действаше сам. Още в следващия миг Дерек болезнено усети физическата му сила. Сграбчи го за китката и вложи всичките си сили, за да го удържи, но мъжът въпреки това освободи юмрука си.