Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 145

Шантел седна на пети и стисна ръце в юмруци, очаквайки следващото нападение. Дерек въздъхна и я дари с усмивка, която много приличаше на извинение.

— Но няма да победиш, следователно е безсмислено да се опитваш. Само ще изхабиш силите си, които би могла да използваш много по-добре за нещо друго.

— Не! Никога вече! — изфуча Шантел.

— Никога! — Той поклати плана, сякаш беше чул някаква чужда дума. — Сърди се, но поне не губи връзка с действителността, Жахар. Знаеш много добре, че ще те имам, когато поискам.

— Но аз ще се отбранявам.

— Така казваш, но ей сега ще ти покажа как собственото ти тяло ще ти изиграе лош номер.

В очите й проблесна страх и гневът й избухна неудържимо.

— По дяволите, нима имате толкова малко гордост, та се натрапвате на жена, която ви презира!

— Наистина ли мислиш, че ще е необходима принуда?

Проклетата му самоувереност я накара да подскочи.

— Само се опитайте и аз…

— Точно това ще направя, англичанко, и то скоро. Ще се погрижа да замъркаш като котка от блаженство. Помниш ли…

— Престанете!

— Аха, спомняш си — продължи той с дяволската си усмивка — Аз също. Защо само си губим времето да…

— О, не!

Шантел скочи на крака и в същия миг ръката му обгърна глезените й и я събори. Тя се приземи наполовина върху него, наполовина върху възглавницата, но само след секунда той я просна по гръб и я покри с тялото си. Ръцете му сграбчиха нейните и ги извиха над главата. Много бързо попадна в капана и колкото и да се изпиваше, за да го отърси от себе си, това не й се удаде.

— Не преставай — шепнеше предрезгавелият му глас точно до ухото й. — Усещам движенията ти с всяка фибра на тялото си. — Шантел веднага спря и Дерек тихо се изсмя. — Лесно е да се справи човек с теб, англичанко. Помня, че вече сме играли тази игра.

— Пуснете ме — изсъска тя.

— Предпочитам да си под мен — измърмори той и отърка бедрата си о нейните. — Спомените са великолепно нещо.

— Мразя ви.

Дерек бавно поклати глава.

— Сърдита си. Не ме мразиш.

Сцената го забавляваше. Това личеше по очите, по усмихнатите устни. Не я вземаше на сериозно или вярваше, че ще я омае с близостта си. Не беше познал! Ала Шантел малко се боеше от гнева, който неминуемо щеше да последва забавлението.

— Не бъдете толкова дързък, ваше височество — промълви горчиво тя. — Не можете да заповядате над човешките чувства, както над всички останало.

— Може би, но онази нощ това доста добре ми се удаде.

Дъхът й секна при това безсрамно напомняне за преживяната наслада.

— Това беше, преди да ме излъжете.

Ето че смръщи чело.

— За какво говориш, момиче?

— Накарахте ме да повярвам, че не сте любили друга жена, след като сте ме видели за първи път. Но сега знам, че сте прекарали първата нощ с Шейла, а следващата…

— Достатъчно! — прекъсна я остро Дерек.

О, небеса! А той си мислеше, че трябва да намери някакво обяснение само за повикването на Джамила! Ала докато той беше сънувал Жахар в самотното си легло, брат му не е виждал причини да се въздържа. Нямаше как да се защити, без да й разкрие в каква игра е замесен. За да освободи мис Уудс, всеки, включително Омар, трябваше да повярва, че е спал с нея. По дяволите! Досега не я беше лъгал, но днес беше принуден да го стори.