Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 11

Сега Шантел горчиво се упрекваше, че не е послушала леля си и не я е почакала, за да пристигнат двете в Дувър. Елън имаше опит и непременно щеше да намери разрешение на проблема. Но кой знае? Никой не можеше да се бори срещу Чарлз, който беше законен настойник на Шантел и имаше право да я омъжи дори за старик като Уулридж. Единственият изход беше Шантел да изчезне за две години и да се появи едва когато навърши пълнолетие.

Разбира се, трябваше да се примири с факти, че дотогава от наследството й, разпилявано с такава щедрост от семейство Бърк, едва ли щеше да остане нещо. В никакъв случай не можеше да допусне да я оженят насила за отвратителния Уулридж. Но още отсега се закле, че един ден Бъркови ще си платят за причиненото й зло. Ще им покаже тя! За пръв път в живота си Шантел изпитваше омраза. Това беше неприятно чувство и съвсем не отговаряше на същността й. Но справедливостта изискваше да си разчисти сметките с тези хора, които се разпореждаха с нея като с неодушевен предмет, който дори не им принадлежеше.

Тя събра няколко рокли, личните си вещи и остатъка от парите, дадени от леля й. Уви ги в един вързоп и го метна през прозореца. После се покатери на рамката и огледа градината. За щастие беше ранно лято и тя не мръзнеше в тънката памучна рокля, която щеше да улесни слизането й. Освен това лунният сърп пращаше мътна светлина към земята и подпомагаше намерението й да се измъкне незабелязано. Чудесно беше, че откри някакви, макар и малки, предимства в тази ужасна ситуация.

Но много скоро на пътя й се изпречи първото препятствие. Шантел не беше пресметнала колко са порасли дърветата през изминалите години. Дървото, което растеше пред прозореца й, все още си беше на мястото, но се беше изменило до неузнаваемост. Клонът, който докосваше къщата и по който се спускаше тя, вече беше високо над главата й. Не го достигаше дори ако се надигнеше на пръсти. По-ниските клони щяха да достигнат прозореца й едва след години. Най-близкият беше на половин метър под долната рамка. Трябваше да скочи върху него, за да се спусне надолу по дървото.

Преди десет години нямаше да се поколебае да го стори, защото децата рядко обмислят последствията от приключенията си. Но днес Шантел отлично разбираше, че може да си счупи врата или поне някое и друго ребро, ако при скока си не улучи клона. Ала колебанието й трая само няколко секунди. Тя се приведе напред и решително полетя надолу. Когато пръстите й се впиха в клона, той се прекърши под тежестта й и тя с все сила се удари в дебелото стъбло.

Веднага пусна счупения клон и полетя към земята, която беше на два и половина метра под нея. Падането беше болезнено и тя остана да лежи няколко дълги минути, молейки се в душата си да не е получила някое сериозно нараняване. Най-после се надигна с въздишка на облекчение. Нямаше нищо счупено. Беше се отървала само с няколко натъртвания и одрасквания по коленете и бедрата.