Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 13

Имаше тъмна кожа, остър орлов нос и черни дръпнати очи, които при вида на Шантел се разшириха от изненада. Беше дребен, по-нисък дори от нея. Главата му беше омотана с бяла кърпа Освен широките панталони не носеше нищо друго, нямаше дори обувки.

Голите му гърди обиждаха Шантел, също както и втренченият поглед, но най-голямата обида се състоеше в това, че я бяха довели тук. Докато наблюдаваше странния чужденец, в гърдите й се надигна вълна от отвращение и тя забрави страха си. Усети, че устата й все още е затъкната с парцал, и побърза да го издърпа. Машинално забеляза, че кърпата е подобна на тази, която момъкът беше увил около главата си.

— Говорите ли английски? — попита надменно Шантел. — Ако не, настоявам веднага да намерите преводач. Изисквам…

— Говоря английски.

Войнствеността на младото момиче бързо отстъпи мястото си на огромно облекчение.

— Слава Богу! Толкова се боях, че никой няма да ме разбере. Чуйте ме, сигурно сте се заблудили. Веднага трябва да поговоря с човека, който командва този кораб.

— Всичко с времето си, лала. — Той се ухили и разкри два реда изненадващо бели зъби. — Бъдете сигурна, че той също иска да говори с вас. Кълна се в Аллаха, той ще бъде възхитен, че сме уловили такава плячка.

Шантел усети, че се вцепенява.

— Какво искате да кажете? Ако говорите за мен…

— Естествено, че говоря за вас. — Усмивката му стана още по-широка — Ще ни донесете цяло състояние.

— Не желая да слушам глупости — прекъсна го остро Шантел. — Не знаете коя съм аз. Не ви е известно дали финансовото ми състояние позволява да искате откуп.

— Откуп? — Смехът му прозвуча искрено. — Не, лала, ние не отвличаме жени за откуп. Поне не красавици като вас.

Шантел отстъпи назад като поразена от удар. Не разбираше думите на момъка, по-точно, страхуваше се, че го е разбрала много добре.

— Този кораб защо е дошъл чак тук? Защо ме отвлякохте?

— Не се страхувайте — отговори той. — Няма да ви причиним зло.

Но Шантел не можеше да се успокои. Ръцете й трепереха.

— Кой сте вие?

Момъкът направи крачка към нея и тя панически се отдръпна Чужденецът веднага спря, объркан от искрения й ужас. Хаким Бекташ никога не беше получавал заповед да се грижи за пленена жена, а тази тук не беше обикновена пленница. Той разбра това още когато видя за пръв път аристократичните й черти, а господарският й тон затвърди впечатлението му. Тя беше истинска дама. Но тук нямаше значение коя е, нито дори как се казва, защото новият й господар щеше да й даде друго име. Хаким нямаше опит в общуването с дами, но това не му попречи веднага да я нарече „лала“ — името, с което се обръщаха към жените от благороден произход. Макар че тя щеше да бъде робиня…

Той просто не знаеше как да се отнася с нея. Раиз Мехмед, капитанът на кораба, настояваше пленницата веднага да научи истината. Той твърдеше, че заловените се нуждаят от време, за да свикнат с новото си положение. Дано Аллах го научи как да й го каже, защото той, Хаким, беше единственият на борда, който говореше английски.