Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 10

И той обясни, че не е необходимо личното й съгласие. Била още малка и трябвало да се подчини на волята на настойника си.

Това вече беше прекалено. Всички седяха там и наблюдаваха Шантел с коварни усмивки, само Аарон изглеждаше смутен — причината за това тя узна малко по-късно от Еми.

В началото Еми беше дошла с нея в Норфолк, но скоро се беше върнала в Дувър, защото майка й се беше разболяла. Къщата на Елън беше твърде малка за трима, така че Еми отново постъпи на служба в бащиния дом на Шантел и започна да обслужва новите господари.

Вечерта тя занесе в стаята на Шантел табла с ядене и обясни, че семейство Бърк най-сериозно възнамерява да омъжи младата жена още утре сутринта. Разказа й за буйния спор, възникнал по този повод между членовете на семейството. Според Чарлз най-добре било Аарон да се ожени за Шантел и той дори се опитал да го накара да се разведе. Оттогава Ребека и Аарон постоянно се карали.

Но Шантел не се заинтересува особено от тази новина И без това не възнамеряваше да се съобрази с намеренията на Чарлз относно женитбата й. Младата жена кипеше от гняв и изобщо не се опитваше да го крие. Ала нямаше полза от това. Тя беше заключена в стаята си и утре рано щяха да я отведат като жертвено агне пред олтара. Но онези господа много се лъжеха, ако си въобразяваха, че тя ще ги послуша. Утре сутринта нямаше да бъде тук.

Едва в полунощ младото момиче се успокои дотолкова, че успя да вземе твърдо решение за бягство. Минаха още няколко часа, преди да се приготви. Първо, трябваше да напусне незабелязано къщата и, второ, да се скрие някъде на сигурно място. Вече знаеше къде — в пещерите. Още като дете играеше там и беше отнесла най-различни неща, които сигурно бяха още по местата си: одеяла, кремък и прахан, съдове, сбирката си от миди. Най-важното бяха одеялата, защото Шантел възнамеряваше да прекара в пещерите остатъка от нощта и целия утрешен ден, през който Бъркови напразно щяха да я търсят.

На следващия ден щеше да напусне Дувър, макар че все още не знаеше къде да отиде. Може би в Лондон и оттам да се обади на леля Елън. Приятелите й непременно щяха да й намерят някаква работа.

По лицето й за пръв път от много часове насам грейна усмивка. Беше научила доста неща през времето, прекарано в къщата на леля си, и й беше благодарна за това. Само преди година щеше безропотно да се съгласи със съдбата, предопределена й от Чарлз — но не и сега.

Естествено имаше причини за тревога. Обожаваното и глезено от баща си младо момиче никога не се беше сблъсквало с трудностите на живота и не беше вземало решения за собствената си съдба Когато отиде да живее при леля си, трябваше да се откаже от обичайния лукс, но това не я притесняваше. По-скоро възприе като приключение, че трябваше да се научи да готви и да чисти, да се пазари с продавачите, когато купува храна, да не бъде заобиколена от куп прислужници. Но само защото до нея беше леля й Елън. Във всеки друг случай Шантел би се чувствала измамена. Ала Елън рязко се отличаваше от другите хора и племенницата й я обичаше от цялото си сърце. Леля й беше обиколила света; тя не беше жена, която избира винаги правия и лек път; тя отчиташе всички възможности — и добрите, и лошите.