Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 9

Чарлз беше втори син на вуйчото на бащата на Шантел и баща му беше най-обикновен занаятчия. Дядото на Шантел беше получил благородническата си титла от един признателен монарх, но той имаше достатъчно имоти, които наследи синът му, а после и Шантел. Преди около тридесет години Чарлз беше избягал от Англия, защото го заплашваше затвор за дългове.

Но който го видеше днес, никога не би повярвал в това. Той беше висок, блед и изглеждаше по-стар от четиридесет и деветте си години. Лицето му носеше типичните белези на семейство Бърк: кестеняви коси и сини очи. И той, и всички останали членове на семейството му бяха облечени по най-новата мода. Лицата им излъчваха самочувствие и пренебрежение на новобогаташи.

Червенокосата съпруга на Чарлз, Алис, според сведенията на семейния адвокат била най-обикновена кръчмарска дъщеря, за която Чарлз се оженил, когато бил прислужник и заведението на баща й. Пристигнаха и двете им дъщери: четиринадесетгодишната Марша и деветнадесетгодишната Джейн, безличната външност на които не се променяше дори от червените коси и лешниковите очи, наследени от майка им.

Семейството имаше още една дъщеря, омъжена повторно, която според сведенията на адвоката беше останала в Америка. Синът на Чарлз, Аарон, беше довел със себе си съпругата си Ребека и двете си деца.

В салона на бащината й къща я посрещна още един човек, избран от Чарлз за неин бъдещ съпруг: Сайръс Уулридж, който беше толкова стар, че спокойно би могъл да й бъде дядо.

По време на целия разговор той я преследваше с похотливи погледи. Шантел го познаваше. Имаше имение на четвърт миля от тях и тя често го беше виждала в църква да спи по време на проповедта, а после да досажда на младите дами в църковния двор. Прислужничката й Еми винаги го наричаше стар мръсник.

А първите думи, с които я посрещна Чарлз, бяха:

— Шантел, мила моя Шантел, представям ти твоя годеник, мистър Уулридж. Венчавката е определена за утре сутринта.

Шантел неволно се засмя, толкова абсурдни й се сториха тези думи, но Сайръс Уулридж не се обиди. Усмихна се насреща й, напълно убеден, че утре ще посрещне младата си невеста пред олтара. От погледа му я побиха тръпки и усмивката й веднага изчезна.

Шантел се обърна към вуйчо си. Виолетовите й очи мятаха мълнии.

— Вие се шегувате, сър, но аз не ви позволявам подобни зли шеги.

— Уверявам те, че никога не бих си позволил да се шегувам с тайнството на брака — отговори сериозно той.

Шантел имаше нужда от цялото си добро възпитание, за да не изкрещи.

— В такъв случай ви заявявам, че не приемам предложението на мистър Уулридж.

— Невъзможно е, мила моя — промълви с принудена усмивка Чарлз. После извинително закима в посока към Сайръс Уулридж. — Аз вече дадох съгласие от твое име.