Читать «Златният телец» онлайн - страница 9

— Е, сега разкажете — промълви Остап — по какъв начин този гад е нарушил конвенцията и каква е била тази конвенция.

Глава II

Тридесетте сина на лейтенант Шмид

Тревожно прекараното утро свърши. Без да се сдумват, Бендер и Балаганов бързо се отдалечиха от изпълкома. По главната улица возеха на разточена селска кола дълга синя релса. Такъв звън и екот се носеха по главната улица, като че каруцарят с рибарските брезентови работни дрехи караше не релса, а оглушителна музикална нота. Слънцето се отразяваше от стъклената витрина на магазина за нагледни пособия, дето над глобусите, черепите и картонения, смешно боядисан черен дроб на пияница приятелски се прегръщаха два скелета. В бедния прозорец на работилницата за щемпели и печати най-голямо място заемаха емайлираните табелки с надписи:

просто

и най-после черна солидна табела със златни букви:

Види се, тези категорични текстове най-много се търсеха в град Арбатов. На всички останали аления в живота работилницата 33 щемпели и печати се беше отзовала само с една синя табелка:

По-нататък един до друг се бяха разположили три магазина за духови инструменти, мандолини и басови балалайки. Медните тръби, блеснали развратно, бяха полегнали на полиците на витрината, обвити с червено платно. Особено хубав беше бас хеликонът. Той беше толкова могъщ, тъй лениво се приличаше на слънцето, свит на кравай, че би трябвало да го държат не във витрината, а в столичната зоологическа градина, някъде между слона и боата, та през празнични дни родителите да водят децата си при него и да им казват: „Ето, детето ми, павилионът на хеликона. Хеликонът сега спи. А когато се събуди, непременно ще почне да тръби“ И децата ще зяпат удивителната тръба с големи учудени очи.

В друго време Остап Бендер би обърнал внимание и на новите, големи колкото къщи балалайки, и на извилите се от слънчевия пек грамофонни плочи, и на пионерските барабани, които със своите крещящи шарки навеждаха на мисълта, че куршумът е глупак, а щикът — юнак, ала сега не му беше до това. Ядеше му се.

— Вие, разбира се, стоите на края на финансовата бездна? — попита той Балаганов.

— Намеквате за пари ли? — рече Шура. — Нямам пари вече цяла седмица.

— В такъв случай вие ще свършите зле, млади човече — рече наставнически Остап. — Финансовата бездна — това е най-дълбоката от всички бездни, в нея човек може да пада цял живот. Но нищо, не тъжете. Аз все пак задигнах в човката си три купона за обед. Председателят на изпълкома ме обикна от пръв поглед.

Но млечните братя не можаха да се възползуват от добрината на градския глава. На вратата на стола „Бивш приятел на стомаха“ висеше голям катинар, покрит с нещо като ръжда или елдена каша.

— Разбира се — рече с огорчение Остап, — по случай ревизията на шницелите столът е затворен завинаги. Ще трябва да предадем телата си на изтерзание на частниците.

— Частниците обичат сухата пара — възрази Балаганов глухо.

— Хайде, хайде, няма да ви измъчвам. Председателят ме обсипа със златен дъжд на сума осем рубли. Но имайте пред вид, уважаеми Шура, че нямам намерение да ви храня даром. Срещу всеки витамин, който ще ви набавя, аз ще искам от вас маса дребни услуги.