Читать «Златният телец» онлайн - страница 11

Шура Балаганов, който се смяташе първенец на лейтенанта, се обезпокои не на шега от създалата се конюнктура. Все по-често и по-често му се случваше да се сблъсква с другари по корпорация, които бяха изпортили напълно плодоносните поля на Украйна и курортните висоти на Кавказ, където той беше свикнал да работи доходно.

— И вие се изплашихте от нарастващите трудности? — попита подигравателно Остап.

Но Балаганов не забеляза иронията. Посръбвайки от лилавия квас, той продължаваше своето повествование.

Изходът от това напрегнато положение бил един — конференция. Над нейното свикване Балаганов работи цяла зима. Той водеше преписка с конкурентите, негови лични познати. Непознатите поканваше чрез срещаните по пътя внуци на Маркс. И ето най-после рано през пролетта на 1928 година почти всички известни деца на лейтенант Шмид се събраха в една московска кръчма при Сухаревата кула. Кворумът беше голям — излезе, че лейтенант Шмид има тридесет синове на възраст от осемнадесет до петдесет и две години и четири дъщери — глупави, възстари и некрасиви.

В кратка встъпителна реч Балаганов изрази надежда, че братята ще намерят общ език и ще изработят най-сетне конвенция, чиято необходимост се диктува от самия живот.

Според проекта на Балаганов целият Съюз на републиките следваше да се раздели на тридесет и четири експлоатационни участъци, според броя на събралите се. Всеки участък се предава за дългосрочно ползуване на едно от децата. Никой от членовете на корпорацията няма право да преминава границите и да се вмъква в чужда територия с цел да печели.

Срещу новите принципи на работа не възразяваше никой, с изключение на Паниковски, който още тогава заяви, че ще преживее и без конвенция. Затова пък при разпределянето на страната се разиграха безобразни сцени. Високите договарящи страни се изпокараха още в първата минута и вече не се обръщаха един към друг другояче освен с прибавяне на ругателни епитети.

Целият спор стана за разпределянето на участъците.

Никой не искаше да вземе университетските центрове. Никому не бяха потребни изпитаните вече Москва, Ленинград и Харков.

С много лоша репутация се ползуваха също така далечните, потънали в пясъци източни области. Тях обвиняваха в непознаване личността на лейтенант Шмид.

— Намерихте кого да излъжете! — крещеше пискливо Паниковски. — Вие ми дайте Средноруската хълмиста област, тогава ще подпиша конвенцията.

— Как? Цялата хълмиста област? — заяви Балаганов. — А не щеш ли да ти дадем като прибавка и Мелитопол? Или Бобруйск?

При думата „Бобруйск“ събранието застена болезнено. Всички бяха съгласни да тръгнат за Бобруйск веднага. Бобруйск се считаше за прекрасно, висококултурно място.

— Е, не цялата — настояваше алчният Паниковски, — поне половината. Най-сетне аз съм семеен човек, две семейства имам.

Но не му дадоха и половината.

След дълга виканица беше решено участъците да се разпределят с жребий. Бяха нарязани тридесет и четири листчета и на всяко от тях нанесено географско наименование. Плодородният Курск и съмнителният Херсон, малко разработеният Минусинск и почти безнадеждният Ашхабад, Киев, Петрозаводск и Чита — всички републики, всички области лежаха в една заешка шапка с наушници и чакаха стопаните си.