Читать «Златният телец» онлайн - страница 8

Остап дълго още щеше да развива своите възгледи за живота, ако Балаганов не го бе прекъснал.

— Гледайте — рече той, като сочеше зелените пазви на булевард „Млади дарования.“ — Виждате ли, идва един човек със сламена шапка?

— Виждам — каза високомерно Остап. — Е, а какво? Да не би да е губернаторът на остров Борнео?

— Това е Паниковски — рече Шура. — Син на лейтенант Шмид.

По алеята, в сянката на августейшите липи, като се кривеше малко на една страна, вървеше не млад вече гражданин. Коравата сламена шапка с ръбести краища беше килната на главата му. Панталоните му бяха толкова къси, че откриваха белите вързалки на долните му гащи. Под мустаците на гражданина пламтеше като огънче на цигара златен зъб.

— Как, още един син ли? — каза Остап. — Става забавно.

Паниковски се приближи до сградата на изпълкома, описа замислен пред входа една осморка, хвана периферията на шапката с две ръце и я намести правилно на главата си, опъна сакото, въздъхна тежко и тръгна навътре.

— Лейтенантът е имал трима сина — забеляза Бендер, — двамата умни, а третият глупак. Трябва да го предупредим.

— Няма нужда — каза Балаганов, — нека знае друг път как се нарушава конвенция?

— Каква е пък тази конвенция?

— Почакайте, после ще ви кажа. Влезе, влезе!

— Аз съм човек завистлив — призна си Бендер, — но тук няма за какво да завиждам. Вие никога ли не сте гледали борба с бикове? Да идем да погледаме.

Сдружилите се деца на лейтенант Шмид излязоха иззад ъгъла и се приближиха до прозореца на председателския кабинет.

Зад замъгленото, немито стъкло седеше председателят. Той пишеше бързо. Както при всички пишещи, лицето му беше нажалено. Изведнъж той вдигна глава. Вратата се разтвори и в стаята проникна Паниковски. Притиснал шапка към кирливото си сако, той се спря близо до бюрото и дълго мърда дебелите си устни. След това председателят подскочи на стола си и широко отвори уста. Приятелите чуха проточен вик.

С думите „всички назад“ Остап повлече подире си Балаганов. Те изтичаха на булеварда и се прикриха зад едно дърво.

— Свалете шапки — рече Остап, — оголете глави. Ей сега ще стане изнасянето на тялото.

Той не се излъга. Не бяха още успели да заглъхнат тътнежите и модулациите от гласа на председателя, когато на портала на изпълкома се показаха двама яки сътрудници. Те носеха Паниковски. Единият го държеше за ръцете, другият — за краката.

— Тленните останки на покойния — коментираше Остап — бяха изнесени на ръце от близки и приятели.

Сътрудниците извлякоха третото глупаво дете на лейтенант Шмид на стълбището и взеха бавно да го люлеят. Паниковски мълчеше, загледан покорно в синьото небе.

— След кратката гражданска панихида… — започна Остап.

В същия миг сътрудниците, като придадоха достатъчно размах и инерция на тялото на Паниковски, го изхвърлиха на улицата.

— … тялото бе предадено на земята — завърши Бендер.

Паниковски се пльосна на земята като жаба. Той се изправи бързо и като се кривеше на едната страна повече от преди, побягна по булевард „Млади дарования“ с невероятна бързина.