Читать «Златният телец» онлайн - страница 6

Последните думи синът на лейтенанта произнесе истерично. Председателят тревожно се вслуша в новите интонации в гласа на посетителя. „Ами ако го прихващат? — помисли той. — От грижи по него не мога се отърва.“

— И много добре сте сторили, че не сте се обърнали към частник — рече най-сетне объркалият се председател.

След това синът на черноморския герой меко, без натиск мина към въпроса. Той поиска петдесет рубли. Притиснат от тесните рамки на местния бюджет, председателят можа да даде само осем рубли и три купона за обед в кооперативния стол „Бивш приятел на стомаха“.

Синът на героя пъхна парите и купоните в дълбокия джоб на изтърканото си пъстросиво сако и вече се канеше да стане от розовата табуретка, когато зад вратата на кабинета се чу трополене и протестният вик на секретаря.

Вратата се отворя бързо и на прага се показа нов посетител.

— Кой е тука главният? — запита той, като дишаше тежко и шареше с похотливи очи из стаята.

— Аз съм — рече председателят.

— Здрасти, председателю — викна новопристигналият, като протягаше лопатообразната си длан. — Да се запознаем. Синът на лейтенант Шмид.

— Кой? — запита градският глава, като се облети.

— Синът на великия, незабравимия герой лейтенант Шмид — повтори дошлият.

— Ами че другарят, дето седи, е син на другаря Шмид, Николай Шмид.

И председателят, съвсем разстроен, посочи първия посетител, чието лице внезапно прие сънлив израз.

В живота на двамата мошеници настъпи деликатен миг. В ръцете на скромния и доверчив председател на изпълкома всеки момент можеше да блесне дългият неприятен меч на Немезида. Съдбата даваше само една секунда време за създаване на спасителна комбинация. В очите на втория син на лейтенант Шмид се изписа ужас.

Неговата фигура в лятна рубашка „Парагвай“, панталони с матроски капак и синкави платнени обувки, минута преди това рязко очертана и ъгловата, почна да се разтапя, загуби своите страшни контури и вече не внушаваше никакво уважение. На лицето на председателя се появи зла усмивка.

И ето, когато на втория син на лейтенанта вече се струваше, че всичко е загубено и че ужасният председателски гняв ей сега ще се стовари върху неговата рижа глава, от розовата табуретка дойде спасение.

— Вася! — провикна се първият син на лейтенант Шмид, като скочи. — Мили братко! Не познаваш ли брат си Коля?

И първият син сграбчи втория син в обятията си.

— Познавам те! — възкликна проумелият Вася. — Как да не познавам брат си Коля!

Щастливата среща беше ознаменувана с такива невероятни ласки и с толкова необикновени по сила прегръдки, че вторият син на черноморския революционер се освободи от тях с побледняло от болка лице. От радост брат му Коля го посмачка доста.

Докато се прегръщаха, двамата братя поглеждаха под око председателя, от чие го лице не слизаше киселият израз. Това налагаше спасителната комбинация още тук, на място, да се развие и допълни с битови детайли и с нови, изплъзнали се от „История на партията“ подробности по въстанието на моряците в 1905 година. Държейки се за ръце, братята се отпуснаха на кушетката и без да свалят угоднически очи от председателя, потънаха в спомени.