Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 68
Даниел Стийл
— Съжалявам, мамо — отново промълви той. — Голям съм глупак.
— Не, ти си истински късметлия. И аз те обичам. Така че оздравявай по-бързо.
— Кажи на Джейми, че съм добре — с усилие изрече той, но състоянието му очевидно се подобряваше с всяка изминала минута. Това бе най-дългото му изречение, откакто бе дошъл в съзнание и бе започнал да разговаря с нея.
— Ще му кажа. До скоро.
— Добре съм.
Опитваше се да я успокои, което беше добър знак. Беше напълно контактен и не само разбираше къде се намира, но и очевидно си даваше сметка за сериозността на случилото се. Лиз не смееше дори да си помисли какво би станало, ако той не бе дошъл в съзнание или пък — което бе още по-страшно — не бе оживял. Мисълта за подобен изход беше непоносима.
— Очаквам да те видя да тичаш нагоре-надолу по коридора, като се върна. Ясно?
Той се засмя, а тя го целуна и излезе бавно в коридора. Лекарят я последва.
— Той е голям късметлия — сподели Уебстър. Изглеждаше впечатлен от нея. Тя не се бе огънала нито за миг. — Имаше един период, в който не мислех, че ще се размине без операция, и не вярвах да дойде в съзнание толкова бързо. Млад и здрав е и… кой знае, може би и вие помогнахте, като му говорихте през цялото време.
— Каквато и да е причината, благодаря на Бога, че Питър дойде в съзнание и че нещата се развиха по толкова благоприятен за него начин.
Краката й омекнаха, като си помисли какво можеше да се случи.
— Предполагам, че синът ви ще остане при нас поне няколко седмици, така че не се натоварвайте толкова много още в началото. Можете да се върнете чак утре сутринта. Тогава вече ще е добре.
— Бих предпочела да спя тук. Но сега ще си ида у дома, за да се погрижа за другите деца. Ще се върна след няколко часа.
— Колко деца имате? — Уебстър бе изпълнен с любопитство по отношение на тази жена: Не знаеше коя е и каква е, но за него бе очевидно, че е прекрасна майка и дълбоко обича сина си.
— Пет — отвърна Лиз. — Той е най-големият.
— Оставете телефонния си номер на дежурната сестра. Ще ви се обадя, ако настъпи някаква промяна. И ако, след като се приберете у дома, решите да не се връщате, не се чувствайте виновна. Другите деца може да са много разстроени, особено ако са били свидетели на случилото се. На колко години е най-малкото ви дете?
— Десет. Те са на десет, единадесет, тринадесет и четиринадесет години.
— Май не ви е лесно.
— Добри деца са — рече тя, а на него му се прииска да каже, че имат добра майка, но не го направи. Вместо това се върна при Питър, за да провери отново състоянието му, а Лиз си тръгна.
Прибра се у дома след девет. Всички бяха будни и я очакваха. Момичетата плачеха, седнали край кухненската маса, а Джейми седеше в скута на Керъл. Изглеждаше блед и изтощен. Приличаха на сирачета от зона на военни действия. В мига, в който я видяха да влиза през вратата, всички скочиха от местата си и се взряха напрегнато в лицето й, опитвайки се да разчетат изражението й. Тя се усмихна, макар че изглеждаше раздърпана и смазана от умора.
— Ще се оправи. Има ужасно сътресение на мозъка и лека фрактура на вратен прешлен, но ще се оправи. Брат ви е голям късметлия.