Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 69

— Може ли да го видим? — в един глас я попитаха.

— Не още — отвърна Лиз, а Керъл постави пред нея чиния руло, останало от вечерята.

Лиз обаче не можеше да преглътне и хапка.

— Кога ще може да се върне у дома? — притеснено попита Мегън.

— Ще го задържат в болницата няколко седмици. Може и повече. Всичко зависи от състоянието му.

Искаха да разберат всичко, но Лиз предпочете да им спести подробностите за ужасния следобед. В момента им стигаше да знаят, че Питър ще живее.

Останаха заедно около час, а когато децата се качиха горе, Керъл проплака, че ужасно съжалява за случилото се. Мислеше, че отговорността за злополуката е изцяло нейна.

— Не ставай глупава — възрази Лиз. Беше прекалено уморена, за да говори, камо ли да успокоява Керъл, но чувстваше, че е длъжна да го стори. — Не можеш да държиш всичко под контрол. Те очевидно са били твърде непредпазливи. Питър просто извади дяволски късмет — можел е да се убие или пък да остане парализиран за цял живот.

— О, Боже — проплака Керъл. Лицето й се обля в сълзи и тя издуха носа си. — Наистина ли ще се оправи?

— Така смятат лекарите. Дойде в съзнание едва преди няколко часа, но сега вече говори. В един момент си помислих… — Не можеше дори да изрече думите. Керъл само кимна с насълзени очи. И тя си бе мислила същото и когато Лиз не се обади повече, нито пък се прибра от болницата, тя почти повярва, че ще се случи най-лошото. — След малко се връщам при него. Ще се кача горе да си взема някои неща.

— Защо не преспиш тук? Изглеждаш изтощена, Лиз. Добре е да си починеш, ако смяташ да прекараш и утрешния ден при него.

— И лекарят ме посъветва същото, но аз искам да съм при него тази нощ. Вярно, че е на седемнадесет години, но сигурно и той изпитва страх. Освен това страда от силно главоболие.

— Бедното дете… Какъв ужасен начин да прекара края на лятото. Мислиш ли, че ще може да тръгне на училище през септември?

— Все още не знаем… Училището беше най-малкият проблем на Питър в момента. През целия изминал ден състоянието му беше ужасяващо. На Лиз й се струваше, че е била прегазена от експресен влак, толкова разбита се чувстваше. А и изглеждаше ужасно и Керъл се преизпълни със съчувствие към нея.

Лиз бавно се качи на горния етаж и влезе да целуне Джейми за лека нощ, но той вече спеше дълбоко. Момичетата също си бяха легнали. Къщата изглеждаше странно притихнала без Питър.

Лиз влезе в стаята му и приседна на леглото. Имаше намерение да опакова в една чанта най-необходимите за престоя й в болницата неща, но внезапно установи, че няма сили да се помръдне. Можеше да мисли единствено за трагедията, с която се бяха разминали на косъм. Проплака от облекчение.

Минаваше единадесет, когато най-сетне опакова принадлежностите си в една чанта, а в полунощ се върна в болницата при Питър. Беше се забавила с няколко минути, за да позвъни на майка си, която бе посрещнала с ужас новината за злополуката с Питър.

— Мили боже, ще се оправи ли? — със задавен глас я бе попитала тя, а Лиз я бе уверила, че всичко ще бъде наред, и й бе обещала, че Питър ще й позвъни лично, когато се почувства по-добре.