Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 127

— Откъде разбра, че съм толкова гладен? — попитах аз и облизах устни.

— Досетих се. Момче на твоята възраст, работило много — напълно нормално. Говорих с няколко души и съм сигурен, че ще бъдеш доволен да чуеш, че из целия град се обучават хора за Д-деня.

— Д-ден?

— Ден на дезертиране. Днес, довечера. Предвидени са допълнителни влакове и хората от цялата страна с нетърпение очакват да приветстват новите граждани.

— Фантастично. Надявам се, че мен също ще ме приветствате. Моят престой в Чоджеки ще бъде по-дълъг от първоначално планирания.

— Както ти е известно, ти си повече от добре дошъл. Искаш ли преподавателска длъжност в университета?

Усмихнах се при тази мисъл.

— Съжалявам, аз приключих с училището, не го завърших.

— Извинявам се за моето провинциално невежество, но не зная значението нито на приключвам, нито на завършвам. Учениците тук ходят на училище, когато желаят, стоят колкото желаят, изучават каквото желаят, напускат когато поискат. Единственият задължителен предмет, който едно дете трябва да изучи, е Индивидуалния мутуализъм, така че да може да води пълноценен и щастлив живот.

— Предполагам, че родителите плащат за обучението на децата си.

Чолгошц се отдръпна ужасен.

— Разбира се, че не плащат! Детето получава любов и нежност от родителите си, но те не объркват чедата си с нарушаване на догмите на ИМ. Когато се роди дете, му се открива рабч сметка, която е дебитна, докато той или тя не започне да печели. На много ранна възраст, защото детето няма да бъде свободен и независим гражданин, докато рабч салдото не стане положително.

Сега аз бях шокиран.

— Фабрика за малолетни! Работа ден и нощ за няколко корички!

— Приятелю Джим… какво страхотно въображение имаш! Не съвсем. По-голяма част от работата се извършва в дома, работа, която обикновено извършва майката, натрупване на рабч, които бащата ще й изплати…

— Достатъчно, моля те. Кръвната ми захар е паднала, умът ми е замъглен и подробностите на ИМ за мен са толкова необичайни, че трябва да се приемат на порции.

Той кимна одобрително.

— Разбираемо е. Както ти ще ни учиш на новостите от голямата цивилизация между звездите, от която сме отделени от столетия, така и ние ще ти разкриваме учението на гения Марк Форър… нека електронният поток по неговите проводници никога да не спира!

Приятна молитва за тази отдавна изчезнала машина. Все пак ми беше трудно да разбера такава обич към куп платки, независимо колко са сложни. Достатъчно, време бе да се заема с работа.

— Можеш ли да откриеш къде е моят приятел Мортън?

— Искаш ли да отидеш там? За мен ще бъде чест да те заведа.

— Ти знаеш… — Погледнах изумено, после отговорих на собствените си въпроси. — Разбира се, всички в града знаят къде сме отседнали.

— Правилно. Караш ли велосипед?

— Много отдавна не съм карал… но след като си се научил, никога не се забравя. — Разумна форма на транспорт, велосипедът, улиците на този град бяха пълни с колоездачи. Свих на вързоп униформата за евентуално ползване в бъдеще и обух широките шорти, които ми даде Чолгошц. Те и моята долна риза представляваха обичайно местно облекло за каране на велосипед. Така облечен, отидох в градината и направих сто лицеви опори. Когато завърших и се изправих на крака, трепнах при вида на човек, подпрян на лъскав червен велосипед.