Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 126

„Било каквото било, Джим!“ — казах си аз и се подпрях на една стена със съзнанието, че едва се държа от умора. Бях завил зад ъгъла напосоки, съвсем се бях изгубил, зад гърба ми беше реката. В стената до мен имаше врата с изрязани в дървото букви: Dun Roamin. Съобщението прието. Без да се колебая, отворих вратата, изкачих се по стъпалата и почуках на външната врата. Трябваше да почукам втори път, преди отвътре да се чуят стъпки и да светнат лампи. Дори след цялото прекарано време тук, на Чоджеки, все още ми бе трудно да повярвам, че така трябва да се посрещат чужди хора.

— Кой е? — извика мъжки глас, докато открехваше вратата.

— Джим ди Гриз, чуждоземецът, изморен.

Вратата широко се отвори и на светлината един старец с тънка сива брада замига с късогледите си очи към мен.

— Не може да бъде. Ти си! О, какво щастие за стария Чолгошц! Влез, смели чуждоземецо, и приеми моето гостоприемство. Какво мога да направя за теб?

— Благодаря ти. Като начало, нека изгасим светлините, просто за в случай, че мине патрул. А след това ми приготви легло да преспя…

— С удоволствие! Осветлението е изгасено, следвай ме, насам, в стаята на дъщеря ми, сега женена, живее на фермата, четирийсет гъски и седем крави. Ето ни. Спускам завесите, един момент, след това паля лампите!

Стария Чолгошц, макар че обичаше много да говори, беше идеален домакин. Стаята беше в розово, с дантелени пердета и около двайсет кукли на леглото.

— Измий се, там, в дъното на стаята. Ще ти донеса хубава топла напитка, приятелю Джим.

— Предпочитам хубава студена напитка, богата на алкохол, приятелю Чолгошц.

— Имам точно такова нещо!

Докато отмия войнишката мръсотия, той се върна с високо, виолетово шише, две чаши — не беше толкова стар — и пижама, украсена с пламтящи червени мълнии. Надявах се, че няма да светят в тъмното.

— Домашно вино от gingleberry. — Той напълни две големи чаши. Чукнахме се, изпихме ги, облизахме си устните. Въздъхнах от щастие и малко носталгия.

— Не съм пил такова вино, откакто напуснах фермата. Пазех си по някое шише, скрито в кочината. Когато ми станеше тежко, отивах там да пия и да пея на прасето.

— Колко очарователно! Сега ще те оставя да почиваш.

Идеален домакин, изчезна преди да мога да му благодаря. Вдигнах тост за електронното доброжелателство към портрета на Марк Форър на стената. Пресуших чашата. И легнах да спя.

Когато съзнанието ми с неохота се върна, опиянен от съня можех само да лежа и да мигам на слънчевата светлина зад завесите. Прозях се, станах, дръпнах ги и погледнах към пълната с цветя градина. Старият Чолгошц вдигна глава и размаха към мен градинарските си ножици. После бързо влезе в къщата. За забележително кратко време той почука на вратата, отвори я и внесе отрупана с храна табла. Нормално нямам за закуска литър сок, голямо парче шунка и три яйца. Днес имах.