Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 129

— Внимание! — каза Зенър и Мортън изсвири с уста; махнах му с ръка да пази тишина. — Всички ме познавате, генерал Зенър от освободителните сили. Вие знаете, че съм добър и търпелив човек…

— Голям демагог!

— Тихо!

— … твърд и справедлив лидер. Сега е време да се прояви твърдост и справедливост. Преди малко открих, че неколцина страхливци от верните ми войници са били достатъчно глупави, за да се опитат да дезертират. Дезертьорството се наказва със смърт…

— Какво не се наказва със смърт в тази скапана армия!

— … и аз зная, че никой от вас не иска това да се случи на глупавите и подведени млади мъже. Ето съобщението. Удължавам издадените миналата вечер пропуски до двайсет и четири часа. Те важат до полунощ. Никой войник, който се върне в базата до това време, няма да бъде наказан. Съветвам всички хора от града да говорят на подведените младежи, които се крият между вас. Кажете им да се върнат. Вие знаете къде са те. Отидете при тях. Съобщете им това великодушно предложение.

Фалшивата доброта изчезна от лицето му мигновено, когато се наведе близо до камерата и изръмжа:

— Кажете им също, че моето великодушие свършва в полунощ. След това ги чака военен съд. Градът ще бъде затворен. Никой няма да може да влиза или излиза от него. След това в града ще се извърши обиск. Квартал по квартал, сграда по сграда. Всеки намерен дезертьор ще бъде арестуван, ще му бъде дадена бутилка бира и ще му се позволи да напише едно писмо до дома. А след това ще бъде разстрелян.

Ясно ли е? Друго предупреждение няма да има. Трябва да се върнете до довечера в полунощ. Това послание изпращам на дезертьорите. След това… ги чака смърт…

Натиснах копчето и изключих телевизора.

— Доста потискащо — отбеляза Мортън с доста потиснат вид. — Включи го поне да погледаме колоездачките.

Включих го. Но те отдавна си бяха отишли и бяха заместени от един мъж с дълга коса и ентусиазирано изражение, който говореше подробно за неизброимите радости на ИМ. Изключих звука.

— Ти знаеш, Мортън, той има предвид и нас.

— Не ми го казвай! Зная го. Няма ли друга станция, която да предава космическа опера? Имам нужда от алкохол.

— Не, нямаш. Имаш нужда да седиш тихо, да се вземеш в ръце и да помогнеш да намерим изход за всички нас от създалата се ситуация. Е, може би само малко алкохол, чаша бира, само колкото да ти се завърти главата.

— Без да искам ви чух — каза Стърнър, влизайки с поднос с чаши и бутилки. — С ваше разрешение ще ви правя компания. Денят е горещ.

Чукнахме се и пихме.

— Някакви новини от града? — попитах.

— Много новини. Всички заминаващи влакове са отменени, така че няма начин да се напусне града с влак.

— Пътищата?

— Бариери на всички артерии, водещи от града. Летящи машини с въртящи се крила…

— Хеликоптери.

— Благодаря. Бях си записал думата. Хеликоптери летят между пътищата, така че няма начин да се избяга. Арестуват всички млади мъже, които се опитват да напуснат града, дори и явно граждани на Чоджеки, които говорят само нашия местен език. Държат ги затворени, натискат пръстите им до плочата на една машина, след това ги пускат. Това се съобщава.