Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 107

Част от чутото беше достигнала до съзнанието ми… но се нуждаеше от разяснение.

— Още един въпрос. Ако един рабч струва повече… това сигурно означава, че индивидът може да работи по-малко за същото възнаграждение.

— Точно така.

— В такъв случай не съществува четирийсет и четири часова работна седмица или нещо подобно. Колко часа трябва да работи един индивид, за да се издържа?

— Само за подслон, храна, дрехи… бих казал около два часа на всеки седем дни.

— Искам да се заселя тук — каза твърдо Мортън, аз кимнах одобрително и замръзнах. Някъде в подсъзнанието ми се появи една идея. Промърморих и се вглъбих в нея, и я разширих, докато я видях голяма и ясна, и може би успешна. След малко. Но най-напред трябваше да направим нещо за заложниците. Върнах се към действителността и помолих за внимание.

— Времето минава и зората наближава. Лекцията ми достави голямо удоволствие, благодаря ви, сега зная малко повече за ИМ. Поне достатъчно, за да задам въпроса: какво правите при бедствено положение? Например при наводнение или скъсване на язовирна стена, или нещо от този род. Катастрофа, която застрашава цяла група, не отделен индивид.

Докторът излезе напред с вдигнат пръст и искри на ентусиазъм в очите.

— Добър въпрос, чудесен въпрос! — Той се пресегна към лавицата и взе една дебела книга. — Тук е казано, всичко е тук. Марк Форър е разгледал такава ситуация и е дал отговор. Ето какво е написал: „… при всички такива случаи ваше оръжие ще бъде пасивната съпротива, никога насилието. Но до пълното отмиране на държавния апарат ще има такива, които ще упражняват насилие над вас. Индивидуалният мутуализъм не може да се изгради от мъртъвци. До настъпване на деня на пълното освобождение вие ще трябва да съществувате заедно с други. Вие можете да ги напуснете, но те може би ще ви последват и ще ви налагат волята си. В който случай вие и всички други трябва да гледат на това насилие, както те биха гледали на природно бедствие като изригване на вулкан или на ураган. Интелигентната личност не влиза в дискусия върху етиката с горещата лава, а бяга от нея, не проповядва морал на вятъра, а търси убежище.“

Доктор Лам затвори книгата и отново триумфиращо вдигна пръст.

— И така, ние сме спасени, спасени! Марк Форър е предвидил нашето затруднено положение и ни е дал необходимите напътствия.

— Наистина! — Стърнър ентусиазирано се съгласи. — Веднага излизам да кажа на другите. — Той се втурна към вратата и излезе. Гледах с отворена уста след него. Мортън изрази мислите ми, преди аз да успея.

— Чух какво казахте… но нямам ни най-малка идея за какво говори вашият Марк Форър.

— Яснота! — отговори докторът. — Яснота и мъдрост. Ако всички проявяваме несъгласие, ние в известен смисъл убиваме сами себе си. Ето защо ние се съгласяваме и се отдръпваме.