Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 105

— Това е добрата новина — казах аз. — Лошата новина е, че може би ще мине известно време, преди да ни изпратят помощ. Съобщението за помощ предадох по радиото… което означава, че му трябва много време, за да пристигне.

— Това наистина е лошо — съгласи се Мортън и лицето му моментално помръкна от отчаяние. — Докато те нямаше, започнаха да вземат заложници. Зенър говори по телевизията и съобщи, че ще ги разстрелва един по един, докато всички не се върнат на работа. Каза, че първия ще екзекутира призори… и по един през всеки десет минути, докато не постигне сътрудничество.

Той сложи ръце на лицето си, гласът му беше притихнал, треперещ.

— Дойдоха войници да претърсват и тази къща. Така че всички тук, Шарла и всички други, излязоха. Предадоха се, за да не ме намерят. Сега са пленници, заложници… и ще бъдат разстреляни!

Двайсет и първа глава

— Не може да бъде — каза докторът озадачен, но спокоен. — Човешки същества просто не вършат такива неща.

— Да, вършат ги! — извиках аз, скочих на крака и се заразхождах из стаята. — А може и да не ги вършат… но зверове като Зенър ги вършат. Извинявам се заради зверовете. Но сигурно няма да се стигне дотам, нали, Стърнър? Вашите хора сега ще се върнат на работа?

— Не, няма да се върнат. Ако познавахте Индивидуалния мутуализъм, щяхте да разберете защо. Всеки индивид е отделна и самостоятелна единица, отговорен за неговото или нейното собствено съществуване. Онова, което Зенър прави на някой индивид, не се свързва с никой друг самостоятелен индивид.

— Зенър не мисли така.

— Тогава Зенър мисли неправилно.

Потиснах изкушението да отскубна шепа коса от собствената си глава. Съвсем не можех да разбера всичко това.

— Вижте, да погледнем на въпроса по друг начин. Ако вие не направите нищо, за да попречите на Зенър, вие ще сте отговорни за смъртта на заложниците.

— Не. Ако пред лицето на тези заплахи направя нещо да угодя на Зенър, тогава аз признавам неговата власт над моите действия, въпреки факта, че не желая неговата власт. Значи се е възродила държавната власт, ИМ е мъртъв. Затова ние сме за пасивна съпротива. Ние не изпълняваме заповеди, не отстъпваме пред заплахи…

— Но вие можете да бъдете убити.

— Да. — Той кимна мрачно. — Някои ще умрат, ако той продължи в тази насока. Но убийството е самопоражение. Как можеш да накараш някого да работи, като го убиеш?

— Разбирам… но не го харесвам. — Бях прекалено разстроен, за да седна. Разхождах се из стаята. — Трябва да има изход, който не застрашава живота на никого. Какво иска Зенър?

— Той беше много ядосан — отвърна Мортън. — И много конкретен. Първо, иска пускане на електричество в заетата от военните сграда. След това иска редовно осигуряване на храна за неговите войници. Ако тези две условия бъдат изпълнени, никой няма да бъде убит и затворените ще бъдат пуснати. Засега.

— Невъзможно — каза доктор Лам. — Те не ни дадоха нищо в замяна срещу използваната електроенергия, затова бяха изключени. Същото важи и за храната. Пазарите затвориха, защото селяните не носят храна в града.