Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 106

— Но… — запелтечих аз. — Ако пазарите са затворени, какво ядат вашите хора в града?

— Отиват във фермите или напускат града. Почти една трета от населението вече напусна.

— Къде ще отидат?

— Където искат. — Той видя израза на лицето ми и се усмихна. Стърнър разбра, че чувам думите, но не схващам тяхното значение. — Мисля, че трябва да се върна към основата, да обясня по-подробно ИМ, за да можете да го разберете. Нека вземем един прост пример. Един селски стопанин. Той произвежда всичката необходима му храна, задоволява всичките си нужди, без да иска нищо от другите.

— Нищо? — Бях го хванал в капан. — Ами ако се нуждае от нови обувки?

— Отива при човека, който прави обувки, и в замяна му дава храна.

— Бартер? — изненада се Мортън. — Най-примитивната икономическа система. Но тя не може да съществува в едно модерно технологическо общество… — Той огледа стаята и гласът му заглъхна. Стърнър отново се усмихна.

— Разбира се, че не може. Но ИМ е повече от бартер. Индивидът доброволно се обединява с други индивиди в по-голяма общност за производство на някаква стока или построяване на къща, да речем. За всеки изработен час на тях им се приписват рабч.

— Какво?

— Работен час. Тези рабч той разменя с други за стоки и услуги.

— Рабч е друго име на пари — каза Мортън. — А парите — това е капитализъм, така че вашето общество е капиталистическо.

— Страхувам се, че не е. Индивидуалният мутуализъм не е капитализъм, комунизъм, социализъм, вегетарианство, нито дори онзи ужасен монетаризъм, който съсипа много технологически общества. Аз съм запознат с тези термини от трудовете на Марк Форър. Рабч не съществува физически, той не се изразява с рядък метал или морска раковина. Нито може да се инвестира и да носи лихва. Това е основното различие между рабч и парите. Банките не могат да съществуват, защото няма лихва върху депозити, нито заеми.

Вместо да ми стане по-ясно, главата ми се завъртя от тези рабч.

— Почакайте, моля, обяснете. Виждал съм хора да карат коли. Как могат да спестят достатъчно пари, за да си купят кола? Кой ще им даде пари без лихва?

— Няма пари — заяви твърдо Стърнър. — Ако искате кола, отивате при групата с коли и получавате. Плащате за ползването й и когато я върнете, преставате да плащате. Основна догма на ИМ е от всекиму според нуждите, на всекиму според благосъстоянието на обществото.

— Не искате ли да го разясните? — Напълних чашата си с вино и го изпих с надеждата, че алкохолът ще прочисти синапсисите ми.

— Разбира се. Четох, като треперех от отвращение, една философия, наречена „Трудова етика“. Според нея индивидът трябва да се труди усилено за основните си жизнени потребности. Когато технологическото общество се механизира и замести работниците с машини, тази етика повелява на освободените работници да се гледа с презрение, да се оставят да гладуват, да се третират като парии. Лицемерието на системата на работната етика е в това, че онези, които имат капитал, не работят… и въпреки това увеличават капитала си от получаването на лихви на своите пари… и гледат отвисоко на онези, които са останали без работа! Трагично. Но не и тук. Колкото повече се произвежда, толкова по-голямо става съвкупното богатство. Тогава стоката, която може да се размени срещу един рабч, става повече.