Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 108

— Все още не съм сигурен какво искате да кажете — отвърнах аз.

— Електричеството отново ще бъде пуснато, пазарите ще се отворят. Нашествениците ще си вземат храна и някои фермери ще работят повече часове, ако искат, защото по този начин ще се предотврати природното бедствие. Други няма да искат и ще престанат да карат храна на пазара. Когато доставките на пазара намалеят, хората ще започнат да напускат града и процесът ще се ускори. С по-малка нужда от електричество, електроцентралите ще бъдат затворени, работниците ще напуснат. За много кратко време войниците ще останат сами в града, защото ние ще сме си отишли.

— Те могат да ви направят роби… да работите под дулата на оръжия.

— Разбира се, но само на база един към един. Един въоръжен човек може да принуди друг един да работи, може би, зависи, разбира се, от индивида. Но човекът с пушката по същество сам върши работата, защото той трябва да бъде непрекъснато там, иначе работата няма да се върши. Не мисля, че на вашия генерал Зенър това ще хареса.

— Можете да го повторите!

— Не мисля, че вашият генерал Зенър…

— Не, не наистина да го повторите, исках само да изразя съгласие. Вашите хора възприемат всичко прекалено буквално, прекалено много се придържат към ИМ, според мен. Тогава един хипотетичен въпрос.

— Те са най-добри!

— Да, наистина. Ако отида в някой далечен град и потърся работа… ще бъда ли приет?

— Разбира се. Това е основен принцип на ИМ.

— Ами ако там няма работа?

— Винаги има… спомнете си повишаването на стойността на рабч. Теоретично с нейното нарастване необходимите работни часове стават все по-малко, докато накрая се стигне до няколко секунди.

— Добре, чудесно, благодаря… нека за момент се спрем на приложението на вашата теория. Ако някой от тези чуждоземни войници избяга от армията…

— Което, разбира се, е тяхно право!

— Не съвсем, според армията. Ако той отиде в някой далечен град и намери там работа, и срещне едно момиче, и се случат всички обичайни добри неща… възможно ли е това?

— Не само възможно, но неизбежно. Принцип, лежащ в основата на ИМ.

— Ти мислиш, че аз мисля същото, каквото ти мислиш! — извика Мортън и скочи на крака с повишено настроение.

— Можеш да бъдеш сигурен, че точно това мисля! Като оставим настрана офицерите и сержантите, това е армия от насила събрани войници и мнозина от тях биха избягали от задължителна военна служба. Ако ние им осигурим възможност изобщо да се измъкнат от нея, тогава Зенър ще бъде принуден да се откаже от тази война, защото няма да има с кого да я води.

Предната врата се отвори и Мортън побърза да се скрие. Но беше Стърнър, водеше триумфално връщащите се освободени заложници. Мортън се втурна към Шарла, взе ръцете й да види дали са наранени при арестуването.

— Тази работа стана много бързо — казах аз.

— Използвах видеотелефона на улицата — обясни Стърнър. — Поръчах общонационална връзка и им казах какво сме открили. Електричеството моментално беше пуснато, първата храна — доставена. Затворниците — освободени.