Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 68

— Да. Продължавай.

— Добре, когато направим това, как ще излезем от Кораба?

Близнаците имаха объркан вид, започнаха да спорят помежду си. Най-после Джо прекъсна брат си. — Чакай малко, Джим. Нека да разсъждаваме логично. Предвидено е да можем да излезем навън… това предполага наличието на врата, нали така?

— Да. Безспорно.

— Тук горе няма никаква врата. Тя трябва да е някъде долу на равнищата с висока степен на гравитация.

— Не, не е — възрази Хю. — Познавам онази страна изцяло. Няма никъде никаква врата. Трябва да е някъде горе в страната на мутатите.

— В такъв случай — продължи Джо, — тя би трябвало да е някъде най-отпред или някъде най-отзад — иначе не би водила наникъде. Не е отзад. Зад Основното задвижване няма нищо, освен здрави прегради. Трябва да е отпред.

— Това е глупаво — изрази мнението си Джим. — Там е Командната зала и Капитанската веранда. И това е всичко.

— О, да? Какво ще кажеш за заключените каюти?

— Онова не са врати — във всеки случай, не водят Навън. Онази преграда е над и зад Командната зала.

— Не, глупаво е, но възможно е те да водят към някакви врати.

— Глупаво ли? Дори и да е така, как ще ги отвориш — отговори ми на този въпрос, умнико?

— Какво — настоя Хю, — представляват заключените каюти?

— Не знаеш ли? Има седем врати, разположени около главната шахта в същата преграда, където е вратата към главната Командната зала. Никога не сме могли да ги отворим.

— Ами, може пък това да е онова, което търсим. Да отидем да видим!

— Това е загуба на време — настояваше Джим.

Но те отидоха.

Бяха взели Бобо, за да изпробва чудовищната си сила върху вратите. Но дори и неговите възлести, топчести мускули, не можаха да поместят лостовете, които изглеждаха предназначени да задействат вратите.

— Е? — усмихна се презрително Джим на брат си. — Виждаш ли?

— Джо сви рамене.

— Добре, печелиш. Да се връщаме долу.

— Чакайте малко — примоли се Хю. — Втората врата отзад… дръжката и сякаш се завъртваше леко. Да опитаме пак с нея.

— Боя се, че това е безполезно — рече Джим. Но Джо каза: — О, добре де, след като така или иначе сме тук.

Бобо опита отново като заклини рамото си под лоста и започна да натиска от коленете нагоре. Лостът внезапно поддаде, но вратата не се отвори.

— Счупи я — обяви Джо.

— Така е — потвърди Хю. — Мисля, че стига толкова.

Той опря ръката си на вратата.

Тя се отвори лесно.

Вратата не водеше към открития космос, което бе добре за тримата, тъй като нищо от техния опит не ги предупреждаваше срещу опасността от външния вакуум. Вместо това, един много къс и тесен вестибюл ги отведе до друга врата, която беше съвсем леко открехната. Вратата стоеше на пантите си, но фактът че бе леко открехната я предпазваше от прилепване където и да било другаде. Вероятно последният, човек, който я е използвал, я бе оставил така като предпазна мярка срещу слепването на металните повърхности една с друга, но никой никога нямаше да узнае това.

Грубата сила на Бобо лесно я отвори. На двадесет метра зад нея имаше друга врата.