Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 69

— Нищо не разбирам — оплака се Джим, когато Бобо напъна третата врата. — Какъв е смисълът от една безкрайна поредица от врати?

— Почакай и ще разберем — посъветва го брат му.

Зад третата врата нямаше друга врата а някаква каюта, група от каюти — малки, странни, нагъчкани една до друга и със странни форми. Бобо се хвърли напред и се зае да изследва мястото, захапал нож между зъбите си, като грозното му тяло изглеждаше почти красиво в полет. Хю и Джо-Джим продължиха по-бавно напред, с очи омагьосани от необичайността на мястото.

Бобо се върна, уби умело инерцията си в една преграда, извади ножа от устата си и докладва:

— Няма врата. Никъде няма друга врата. Бобо гледа.

— Трябва да има — настоя Хю, подразнен от джуджето, задето разбиваше надеждите му.

Дебилът сви рамене.

— Бобо гледа.

— Ние ще огледаме.

Хю и близнаците се отправиха в различни посоки, разделяйки помежду си пространството, което трябваше да разузнаят.

Хю не откри никаква врата, но онова, което намери го заинтересува още повече — нещо, което бе невъзможно. Той се канеше да повика Джо-Джим, когато чу някой да вика собственото му име.

— Хю! Ела тук!

Той остави неохотно откритието си и потърси близнаците.

— Ела да видиш какво намерих — подхвана той.

— Няма значение — прекъсна го Джо. — Виж това.

Хю погледна.

«Това» бе един Конвертор. Доста малък, но несъмнено Конвертор.

— Не намирам никакъв смисъл — негодуваше Джим. — Един апартамент с тези размери не се нуждае от Конвертор. Това нещо би могло да доставя енергия и осветление за половината Кораб. Какво мислиш за това, Хю?

Хю го разгледа.

— Не знам — призна той, но ако ти намираш за странно това, ела да видиш какво открих аз.

— Какво си открил?

— Ела да видиш.

Близнаците го последваха. Онова, което видяха, бе една малка каюта, едната стена на която изглеждаше като стъклена — черна, сякаш далечният й край бе затъмнен. Един до друг, обърнати с лице към стената, се виждаха два ускорителни стола. Страничните облегалки и сгъваемите писалища на столовете бяха покрити с множество малки светещи лампички като контролните лампи на столовете в Главната командна зала.

Първоначално Джо-Джим не каза нищо, само подсвирна тихо с уста. Настани се в един столовете и се зае внимателно да изпробва уредите за управление. Хю се настани на съседния стол. Джо-Джим закри с ръка една група бели лампички върху дясната облегалка на стола му; светлините в помещението угаснаха. Когато отмести ръката си, малките контролни лампички бяха станали сини вместо бели. Нито Джо-Джим, нито Хю не се изненадаха, когато светлините угаснаха; те бяха очаквали това, тъй като тукашните уреди за управление съответстваха на онези в Командната зала.

Джо-Джим започна да търси пипнешком, опитвайки се да намери уреди, които биха произвели подобие на небесата върху празното стъкло пред него. Нямаше такива уреди, а той нямаше откъде да знае, че стъклото бе всъщност отвор за наблюдение, който бе затъмнен от корпуса на самия Кораб, а не екран за наблюдение.