Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 66

Другата беше девойка, необучена и дива като мутатка. Хю не би могъл да си отговори защо я бе избрал. Вярно е, че тя нямаше никакви добродетели, но с нея му беше забавно. Бе го ухапала, докато я оглеждаше; той я бе плеснал, естествено, и това би трябвало да сложи край на нещата. Но по късно той изпроводи отново вест до баща й да му я изпрати.

Той не бе намерил време да й даде някакво име.

Метричното време му причиняваше точно толкова умствено объркване, колкото и астрономическите разстояния, но изобщо не го разстройваше емоционално. Бедата бе отново в липсата на това понятие на Кораба. Екипажът имаше представа от топологично време; те разбираха «сега», «преди», «след», «било», «ще бъде», дори и такива понятия като дълго време и кратко време, но понятието за измервано време бе отпаднало от културата им. И най-ниската от свързаните със земята култури има някаква представа за мерено време, макар и ограничено до дни и сезони, но всяко земно понятие за мерено време води произхода си от астрономически явления — Екипажът бе изолиран от всички астрономически явления в течение на неизброими поколения.

Хю имаше пред себе си, на контролните конзоли, единствените часовници на Кораба, но мина много, много дълго време преди той да проумее за какво служат те и какво отношение имат към други прибори. Но докато не бе разбрал това, той не можеше да управлява Кораба. Скоростта и нейните производни, ускорението и изкривяването се основават на мерено време.

Но когато тези две нови понятия бяха най-после разбрани, предъвкани и древните книги препрочетени в светлината на тези понятия, той бе, в някакъв много ограничен и теоретически смисъл, астрогатор.

Хю потърси Джо-Джим да го попита нещо. Умовете на Джо-Джим бяха блестящо проницателни, когато той си направеше труда да се напрегне, но си оставаше повърхностен дилетант, защото рядко си даваше труд.

Хю завари Нарби, който тъкмо си тръгваше. За да проведат кампанията за умиротворяване на мутатите, се налагаше Нарби и Джо-Джим често да се съвещават; за тяхна обща изненада, двамата се разбираха добре помежду си. Нарби беше способен администратор, който умееше да внушава авторитет, без да се занимава с безполезно ръчкане с лакти; Джо-Джим изненадваше Нарби с това, че се оказа по-способен от който и да било от подчинените, с които той си бе имал работа досега. Двамата не изгаряха от любов един към друг, но всеки признаваше интелигентността на другия и наличието на силен личен интерес, по което си приличаха. Между тях съществуваше уважение и неприязнено презрително харесване.

— Добра хапка, Капитане — поздрави официално Хю.

— О, здравей, Хю — отвърна Нарби и се обърна към Джо-Джим. — Значи, ще очаквам доклад.