Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 67

— Ще го имаш — съгласи се Джо. — Едва ли има повече от неколцина отцепили се скитници. Ще ги заловим или ще ги уморим от глад.

— Преча ли ви? — попита Хю.

— Не. Аз си тръгвам. Как върви великото дело, драги ми приятелю? — той се усмихваше предизвикателно.

— Задоволително, но бавно. Искаш ли доклад?

— Няма защо да бързаме. О, между другото, обявих Командната зала и Главното задвижване, фактически цялото равнище на безтегловност, за табу за всички, както за мутати, така и за Екипажа.

— И какво? Струва ми се, че схващам целта ти. Няма никаква нужда никой освен офицери да ходят там.

— Не си ме разбрал. Става дума за общо табу, което се отнася и за офицерите. Не за нас, разбира се.

— Но… но… Така няма да се получи. Единственият ефективен начин да се убедят офицерите в истината, е да се качат горе и да им се покажат звездите.

Хю беше твърде разстроен и смаян, за да му отговори веднага.

— Но, — каза най-после той, — но тъкмо в това е въпросът. Нали затова те направихме Капитан.

— И като Капитан, аз ще бъда окончателният съдник на политиката. Въпросът е приключен. Няма да водиш никого в Командната зала, нито където и да било другаде на равнището на безтегловност, докато аз не преценя, че това е препоръчително. Ще трябва да почакаш.

— Това е добра идея, Хю — изказа мнението си Джим. — Не би трябвало да създаваме напрежение, докато водим война.

— Нека да изясним нещата — упорстваше Хю. — Искаш да кажеш, не това е временна политика, така ли?

— Би могло да се каже така.

— В такъв случай, добре — съгласи се Хю. — Но, почакай, ние с Ерц трябва веднага да обучим помощници.

— Много добре. Дайте ми кандидатурите и аз ще ги прегледам. Кого имате предвид?

Хю се замисли. Всъщност, самият той нямаше нужда от помощ; макар че в Командната зала имаше места за половин дузина души, един човек седнал в креслото на главния астрогатор, би могъл да пилотира Кораба. Същото се отнасяше и до Ерц в станцията на Основното задвижване, освен в едно отношение.

— Какво ще кажеш за Ерц? Той има нужда от носачи, които да пренасят маса до станцията за Основно задвижване.

— Дадено. Аз ще подпиша искането. Погрижете се той да използва за носачи бивши мутати, но никой не бива да ходи в Командната зала, с изключение на онези, които вече са били там.

Нарби се обърна и си тръгна с изражение на човек, който е приключил разговора.

Хю погледа известно време след него, после каза:

— Това не ми харесва, Джо-Джим.

— Защо не? — попита Джим. — Разумно е.

— Може да е разумно. Но, ех, проклятие! Някакси ми се струва, че истината би трябвало да е достъпна за всички и по всяко време! — той вдигна ръце в израз на озадачено раздразнение.

Джо-Джим го погледна странно.

— Що за любопитно хрумване? — рече Джо.

— Да, знам. Това не съответства на здравия разум, но ми изглежда така, както би трябвало да бъде. О, както и да е, забрави това! Не за това дойдох при теб.

— Какво си си наумил, приятелю?

— Как ще… Виж, свършваме Дългия път; схващаш ли? Доближили сме Кораба до някоя планета, ето така… — Той доближи юмруците си един до друг.