Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 64

Хю се затвори в Командната зала, не само защото се интересуваше повече от деликатните проблеми на овладяването на възможностите и начините за боравене със сложните уреди за управление и паралелната сложност на балистиката на звездните кораби, но също така и защото ненавиждаше цялата тази работа свързана с кървавата чистка. С насилието и смъртта той бе навикнал, те бяха нещо обичайно дори на долните равнища, но инцидентът с лейтенант Нелсън го накара да се почувства нещастен, макар че собствените му преценки не бяха достатъчно ясни, за да се чувства лично отговорен за смъртта на стареца.

Искаше му се просто това да не се бе случило.

Но уредите за управление… ах! Това бе нещо, на което човек можеше да се посвети изцяло. Той се мъчеше над една задача, която някой земен човек би отхвърлил като невъзможна — един земен човек щеше да знае, че пилотирането и управлението на един междузвезден кораб е толкова трудна задача, че възможно най-доброто техническо образование, съчетано с широк опит в управлението на по-малки кораби едва ли би представлявало достатъчна основа за допълнително интензивно високоспециализирано обучение.

Хю Хойланд не знаеше това. Ето защо той продължи по-нататък и успя някакси.

В този си опит той бе подпомогнат от гения на конструкторите. Уредите за управление на повечето механизми могат да се сведат до прости чифтове: спиране-тръгване, бутане-дърпане, горе-долу, навътре-навън, включване-изключване, дясно-ляво, до техните промени и комбинации. Истинските затруднения са свързани с поддръжката, ремонта и подмяната на части.

Но уредите за управление и механизмите на основното задвижване на звездния кораб «Авангард», не изискваха никаква поддръжка и никакъв ремонт; техните сложности бяха под моларното равнище, те нямаха никакви движещи се части, триенето не оказваше никакво въздействие и те не се разстройваха. Ако му се наложеше да разбира и ремонтира машините, с които се занимаваше, това щеше да е невъзможно. Може спокойно да се повери семеен небесен автомобил на едно четиринадесетгодишно момче и да му се позволи да прави от време на време излети на разстояние хиляда мили без придружител; много по-вероятно е то да пострада по време на излета от преяждане, отколкото от това да открие някакъв начин да обърка управлението или да повреди превозното средство. Но ако небесният автомобил се случи да загуби регулировка, приземи се и сигнализира за ремонтен екип, ремонтният екип е насъщно необходим; детето не може да го поправи само.

«Авангард» не се нуждаеше от никакъв ремонтен екип — освен за несъществените спомагателни механизми от рода на транспортни ленти, елеватори, автомасажисти, хранително обслужване и тем подобни. Този род механизми, които по необходимост използваха движещи се части, се бяха износили преди времето на първия Свидетел; тяхната безполезна маса бе отишла в спомагателния Конвертор или бе приспособена за други по-прости цели. Хю си нямаше дори и представа, че някога изобщо е имало такива механизми; разглобеното състояние на повечето каюти бе прост природен факт за него, никакво основание да се учудва.