Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 63

— Стига толкова приказки — обяви Нарби. — По-добре да пролеем малко кръв сега, отколкото да пролеем много кръв по-късно. Нека онези, които са с мен в това начинание да станат и да излязат напред.

Ерц даде пример като пристъпи напред и подтикна най-верните си привърженици да го последват. Когато стигна в предната част на залата, той извади ножа си и го издигна нагоре:

— Здраве желая на Финиъс Нарби, Капитан на Джордан!

Неговите поддръжници нямаха друг избор.

— Финиъс Нарби, Капитан на Джордан!

Непокорните младежи в кликата на Нарби — гръбнакът на дисидентската рационалистка общност сред учените-жреци — масово се присъединиха към излезлите напред, вдигнали високо ножове и викайки в подкрепа на новия Капитан. Нерешителните и опортюнистите побързаха да се присъединят, когато видяха острия край на ножа. Когато отделянето приключи, остана една шепа хора, състояща се изключително от корабни офицери, които продължаваха да стоят отзад, почти всичките бяха или стари или крайно религиозни.

Ерц наблюдаваше как Капитан Нарби ги огледа, след това погледът му се спря на Джо-Джим. Ерц сложи ръка на рамото му.

— Те са малцина и са практически безпомощни — изтъкна той. — Защо не ги разоръжим и да ги пенсионираме?

Нарби го изгледа враждебно.

— Да ги оставим живи и да развъждат бунт. Аз съм напълно способен да вземам самостоятелни решения, Ерц.

Ерц се ядоса.

— Много добре, Капитане.

— Така е по-добре — той направи знак на Джо-Джим.

Дългите ножове свършиха бързо работата.

Хю се отдръпна от клането. Неговият някогашен учител, лейтенант Нелсън, селският учен, който бе забелязал неговите способности и го избра за да го посвети в науката, бе един от групата. Това бе нещо, което Хю не беше очаквал.

Покоряване на света — и консолидация. Вяра или меч. Бабаитите на Джо-Джим, подсилени от необуздани млади кадети, предоставени от Капитан Нарби, прочистиха средните и горните палуби. Мутатите, които бяха индивидуалисти поради самото естество на своето съществуване и не признаваха друга лоялност освен тази към водачите на своите банди, не бяха равностоен противник на ордата на Джо-Джим, нито пък техните оръжия бяха равностойни на странните, дълги ножове, които пронизваха, преди да се усетиш.

Из страната на мутатите плъзна слуха, че е по-добре да се предадеш тихомълком на бандата на Двете мъдри глави — добра хапка очакваше онези, които се предадат и неизбежна смърт — онези, които не го направят.

Но въпреки всичко, това бе един продължителен, бавен процес — имаше толкова много, много палуби, толкова много километри от мрачни коридори, толкова много неизброими каюти, в които бе възможно да се подвизават непреустроени мутати. По-нататък процесът стана по-бавен с напредването му, с опитите на Джо-Джим да установи полицейски патрули, вътрешна охрана над всеки сектор, палуба и стълбище, веднага след като неговите ударни групи ги прочистеха.

За разочарование на Нарби, двуглавият мъж не бе убит по време на неговите кампании. Джо-Джим се бе научил от своите собствени книги, че за един генерал не е нужно непременно да влиза лично в пряк бой.