Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 62

Нарби се обърна към заинтригувания Съвет и улови погледа на Ерц.

— Добре — рече той. — Започваме!

Ерц стана и се втурна към вратата. Нарби продължи:

— Мнозина от вас мислят по същия начин като мен, но ние винаги сме предполагали, че ще трябва да се бием за това. С Джордановата помощ, аз успях да установя връзка с мутатите и да издействам едно примирие. Техните ръководители са дошли тук да преговарят с нас. Ето ги! — Той посочи с драматичен жест към вратата.

Ерц се появи отново; след него влязоха Хю Хойланд, Джо-Джим и Бобо. Хойланд зави надясно покрай стената и заобиколи компанията. Той бе последван от редица мутати в колона по един — бойните касапи на Джо-Джим. Друга колона последва Джо-Джим и Бобо към лявата страна на залата.

Джо-Джим, Хю и още половин дузина от двете групи бяха покрити с груба броня, която стигаше до под поясите им. Бронята завършваше отгоре с тежки шлемове — плетеници от стомана, които предпазваха главите им, без особено да пречат на полезрението им. Всички до един от облечените с броня и неколцина от останалите, носеха невиждани ножове — дълги колкото човешка ръка!

Изумените офицери можеха да спрат нашествието пред гърлото на бутилката, през която то бе нахлуло, ако бяха предупредени и ако имаха кой да ги поведе. Но те бяха дезорганизирани, безпомощни, а техните най-силни ръководители бяха поканили нашествениците да влязат вътре. Те се размърдаха на столовете си, посегнаха към ножовете си и се спогледаха тревожно един друг. Но никой не посмя да направи първото движение, което би предизвикало всеобщо кръвопролитие.

Нарби се обърна към Капитана:

— Какво ще кажете за това? Приемате ли тази делегация с мир?

Изглежда че възрастта и разплутия живот пречеха на Капитана да отговори, изобщо да има възможност да отговори повече нещо някога. Но той успя да изграчи:

— Изкарайте ги оттук! Махнете ги! Ти… Ти ще поемеш Дългия път заради това!

Нарби се обърна назад към Джо-Джим и вдигна палеца си нагоре. Джим каза нещо на Бобо и един нож потъна до дръжката в дебелия корем на Капитана. Той изквака, по-скоро изпищя и по лицето му се разля израз на пълно озадачение. Той се вкопчи неловко в дръжката, сякаш за да се увери, че тя е наистина там.

— Бунт… — каза той. — Бунт…

Думата се отрони и той се отпусна на стола си, и се стовари тежко на палубата с лицето надолу.

Нарби го срита с крака си и се обърна към двамата ординарци:

— Изнесете го навън — изкомандва той.

Те се подчиниха, почувствали облекчение, че има нещо което да правят и някой да им каже да го направят. Нарби се извърна назад към множеството, което наблюдаваше мълчаливо.

— Има ли някой друг, който да възразява срещу мира с мутатите?

Един стар офицер, който бе прекарал живота си като съдия и духовен наставник на едно отдалечено село, стана и насочи костелив пръст към Нарби, а бялата му брада подскачаше от възмущение:

— Джордан ще те накаже за това! Бунт и грях — духът на Хъф!

Нарби кимна с глава на Джо-Джим; думите на стареца загълголиха в гърлото му и върхът на един нож щръкна под едното от ушите му. Бобо изглеждаше доволен от себе си.