Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 60

— Да — обеща Нарби, — но не го чакайте скоро. На нас с Ерц ще ни е нужно време, за да подберем приятели — и освен това, стои въпроса със стария Капитан, аз ще трябва да го убедя да свика събрание на всичките офицери на Кораба — той не е никак лесен за управление.

— Е, това е твоя работа. Добра хапка!

— Добра хапка.

В малкото случаи, когато учените-жреци, които управляваха Кораба под ръководството на Капитана на Джордан, се срещаха накуп, те се събираха в една голяма зала непосредствено над канцелариите на Кораба, върху последната цивилизована палуба. Преди много забравени поколения, преди времето на войнишкия бунт, предводителстван от корабния Металоработник Рой Хъф, залата е била гимнастически салон, място за забавление и упражнения за здраве, както е било замислено от конструкторите на големия междузвезден кораб — но сегашните обитатели не знаеха нищо за това.

Нарби наблюдаваше как писарят, който отговаряше за преброяването на личния състав, отмяташе по списъка пристигащите корабни офицери, обезпокоен под привидно безгрижното изражение на лицето си. Оставаше да пристигнат още само няколко души; скоро той нямаше да има никакво извинение да отлага повече необходимостта да съобщи на Капитана, че събранието е готово — но не бе получил никакво известие от Джо-Джим и Хойланд. Да не би оня глупак, Алън да се е оставил да го убият някъде по пътя, докато е отивал да предаде посланието? Да не би да е паднал и да е счупил безценната си глава? Или пък да лежи мъртъв със забит в корема мутатски нож?

Ерц влезе и преди да потърси мястото си между началниците на отдели, се приближи до Нарби, пред капитанския стол.

— Как е? — тихо попита той.

— Нормално — отвърна Нарби, — но още няма никакво известие.

— Хм-м-м…

Ерц се обърна към залата и прецени подкрепата, на която можеше да разчита в тълпата. Нарби направи същото. Нямаше мнозинство, нямаше безспорното мнозинство, нужно за нещо така драстично като това. Все пак, въпросът нямаше да зависи от гласуването.

Писарят, който проверяваше присъстващите по списъка, го докосна по ръката.

— Всички са налице, сър, освен онези, които са освободени по болест и един, който е на вахта при Конвертора.

Нарби се разпореди да известят Капитана, с неприятното чувство, че нещо се е объркало. Капитанът, проявявайки както обикновено пълно пренебрежение към спокойствието и удобството на останалите, се бави дълго, преди да се появи. Нарби се радваше от забавянето му, но едва успя да го изтърпи. Когато старецът най-после влезе в залата, тътрейки крака, охраняван от двете страни от ординарците си и се настани тежко на стола си, той отново, както обикновено, проявяваше нетърпение да претупа набързо събранието. Той помаха с ръка на останалите да седнат и се обърна към Нарби:

— Много добре, Капитан втори ранг Нарби, съобщете дневния ред — надявам се, че имате някакъв дневен ред?

— Да, сър.

Нарби се обърна към служителя, натоварен с четенето и му подаде едни свитък с изписани листа. Служителят ги погледна, придоби озадачен вид, но тъй като не получи никаква поддръжка от Нарби, започна да чете: