Читать «Когато лъвът се храни» онлайн - страница 13
Уилбър Смит
7
Шон се върна у дома в петък следобед. Едното му око бе насинено, но явно не отскоро, по краищата синината вече ставаше зелена. Шон не спомена кой го е разкрасил така. Донесе със себе си и гнездо с яйца на сива мухоловка, които даде на Гарик, и една жива змия с червени устни в картонена кутия, на която Ада моментално произнесе смъртна присъда въпреки разпалената му защитна реч. Донесе и лък, изработен от месинга, което според него бе най-доброто за направата на подобно оръжие.
Пристигането му предизвика обичайните промени в Теунис Краал — шумотевица, движение и смях.
За вечеря имаше печено с необелени печени картофи.
Това бяха любимите ястия на Шон и той им се нахвърли гладен като вълк.
— Не си тъпчи устата — смъмри го Уейт, седнал начело на масата, но в гласа му се долавяше обич. Трудно му бе да прикрие кой от синовете си обича повече. Шон прие упрека в духа, в който той беше направен.
— Тате, кучката на Фрики Оберхолстър роди кученца, цели шест.
— Не! — Ада бе категорична.
— Е, мамо, поне едно!
— Чу какво каза майка ти.
Шон поля месото си със сос, разряза на две един картоф и лапна едната половина. Биваше си го. В действителност той не очакваше да проявят подобно единодушие.
— Какво учихте тази седмица? — попита Ада.
Това бе много гаден въпрос. Беше научил толкова, колкото да си няма неприятности, поне засега.
— Ами най-различни работи — отвърна непринудено и попита, за да смени темата: — Тате, завърши ли вече дървения крак на Гари?
Настъпи тишина. Лицето на брат му беше безизразно и той сведе очи към чинията си. Шон лапна другата половина на картофа и заговори с пълна уста:
— Ако си го завършил, утре ще можем да отидем с Гари за риба при водопада.
— Не говори с пълна уста — отсече Уейт с излишна строгост. — Храниш се като прасе.
— Извинявай, татко — измънка той.
Останалата част от вечерята премина в неловко мълчание. Веднага щом се нахраниха, Шон изчезна в стаята си. Гари тръгна с него, подскачайки по коридора, като се подпираше с ръка на стената, за да пази равновесие.
— Защо татко е толкова сърдит? — обидено попита Шон, когато останаха сами.
— Нямам представа — отвърна Гарик и седна на леглото. — Понякога се сърди просто така, за нищо — ти го знаеш.
Шон съблече ризата си през глава, сви я на топка и я хвърли към насрещната стена.
— По-добре я вдигни, защото иначе ще загазиш — предупреди го меко Гарик.
Шон свали панталоните си и ги ритна подир ризата.
Това предизвикателство му пооправи настроението. Пресече стаята и застана гол пред Гарик.
— Виж — каза той с гордост. — Косми!
Гарик ги разгледа. Безспорно бяха косми.
— Не са кой знае колко много — каза Гарик, но не можа да прикрие завистта си.
— Абе, обзалагам се, че имам повече от теб — предизвика го Шон. — Я да ги преброим.
Но той си знаеше, че позорно е загубил баса, смъкна се от леглото и заподскача из стаята. Като се подпря на стената, спря, събра захвърлените дрехи и ги сложи в коша за мръсно бельо. Шон го наблюдаваше. Гарик се сети, че не е отговорил на поканата му.
— Гари, татко завърши ли протезата ти?