Читать «Когато лъвът се храни» онлайн - страница 11

Уикендите бяха кратки и минаваха бързо. След това започваше поредната безкрайна седмица. А те бяха осем, преди доктор Ван Роойен да разреши на Гарик да седи денем на верандата. И тогава изведнъж перспективата да се възстанови стана реалност за Гарик. Протезата, която Уейт майстореше, бе почти готова. Той изработи една кожена катарама и я закрепи за дървото с медни пирони. Работеше внимателно, като оформяше кожата и нагаждаше каишките, които да държат протезата. В същото време Гарик се упражняваше да ходи по верандата, подскачайки до Ада, прегърнал я с ръка през рамо. Стискаше зъби и луничките ярко изпъкваха на лицето му, което дълго време не бе виждало слънце. Два пъти дневно Ада сядаше на една възглавница пред стола на Гарик и масажираше мястото на ампутацията с метилов спирт, за да го заякчи за първия контакт с грубия кожен колан.

— Обзалагам се, че Шон ще се изненада, като ме види да ходя.

— Всички ще се изненадат — съгласи си Ада. Вдигна поглед и се усмихна.

— Не мога ли да опитам още сега? До събота ще свикна и ще отидем с Шон за риба.

— Гари, не бива да храниш много големи надежди. Отначало ще ти бъде трудно. Ще трябва да се научиш да използват протезата. Също като язденето на кон — спомняш ли си колко пъти падаше, докато се научиш да яздиш?

— Но нали сега мога да започна?

Ада посегна към шишето със спирт, наля малко в шепата си и го втри на мястото на ампутацията.

— Трябва да изчакаме разрешението на доктор Ван Роойен. Няма да се забави.

Така и стана. След поредното си посещение докторът каза на Уейт, който го изпращаше до кабриолета му.

— Може да пробвате как ще се справи с протезата — това ще запълни времето му. Не му позволявайте да се преуморява и следете да не би мястото да се разрани. Не можем да допуснем нова инфекция.

„Протеза“ — тази грозна дума кънтеше в съзнанието на Уейт, докато наблюдаваше как кабриолетът изчезва в далечината. „Протеза“. Сви отпуснатите си ръце в юмруци. Не му се искаше да се обърне и да погледне изпълненото с копнеж лице на верандата.

6

— Сигурен ли си, че така ти е удобно? — попита Уейт и клекна пред стола на Гарик.

— Да, да, чакай да опитам сега. Хей, как ще се изненада Шон, а! Ще мога да замина с него в понеделник, нали? — Гарик нямаше търпение.

— Ще видим — измърмори сговорчиво Уейт. Стана и заобиколи масата.

— Ада, скъпа, хвани го за другата ръка. Гари, слушай внимателно. Искам първо да изпробваш протезата. Ще те повдигнем, така че да се опреш с нея, без да губиш равновесие. Разбираш ли ме?

Гарик енергично кимна с глава.

— Добре, хайде сега, ето изправяме те.

Гарик придърпа дървения крак към себе си и краят му изскърца по-дървения под. Двамата го повдигнаха и той пренесе тежестта си върху протезата.