Читать «Когато лъвът се храни» онлайн - страница 14

Бавно се обърна, преглътна и кимна веднъж рязко и сковано.

— Какво представлява? Пробва ли я вече?

Гарик изпадна в паника. Лицето му се изкриви. По коридора се чуха стъпки. Шон скочи в леглото си, нахлузи нощницата и се пъхна под завивката. Когато баща им влезе в стаята, завари Гарик до коша с мръсното бельо.

— Хайде, Гари, какво правиш там?

Той бързо се запъти към леглото си и Уейт изгледа Шон. Синът му се усмихна с цялото си очарование, на което беше способен, и лицето на Уейт също омекна в усмивка.

— Хубаво е, че си у дома, момчето ми. — Невъзможно бе да му се сърди дълго.

Протегна ръка и я зарови в гъстата черна коса на Шон.

— Да не чувам никакви разговори в стаята, след като лампата угасне — ясно ли е?

Погали нежно Шон, учуден от силата на чувствата си към него.

8

На другата сутрин, когато слънцето се издигаше високо, Уейт Кортни се върна за закуска в имението. Един от слугите пое юздите на коня и го отведе в конюшнята, той застана пред помещението и се огледа. Разглеждайки белите стълбове на яхъра, добре пометения двор, добре обзаведената къща. Богатството създаваше приятно чувство — особено след като си бил беден. Шестдесет хиляди декара хубави пасбища, добитък, колкото тази територия може да изхрани, злато в банката. Усмихна се и тръгна да пресече двора.

Чу Ада да пее в мандрата:

„Как препуска фермерът?

Троп-троп тра-ла-ла.

А момичетата на Кейптаун казват:

Целуни ме бързо, целуни ме бързо, тра-ла-ла.“

Гласът й бе чист и мелодичен, усмивката на лицето му стана още по-широка — хубаво бе да си богат и влюбен. Спря се пред вратата на мандрата, в помещението бе хладно и тъмно поради дебелите каменни стени и тежкия сламено-катранен покрив. Ада стоеше с гръб към вратата, тялото й се движеше в такт с песента и движенията на бухалката за биене на масло. Уейт я погледа една минута, после застана зад нея и я прегърна през кръста.

Изненадана, тя се завъртя в ръцете му и той я целуна по устата.

— Добро утро, красива помощничке.

Отпусна се в ръцете му.

— Добро утро, сър.

— Какво има за закуска?

— О, за какъв романтичен глупак съм се оженила! — въздъхна тя. — Хайде, ела да видим.

Свали престилката си, окачи я зад вратата, оправи косата си и му подаде ръка. Прекосиха двора, хванати за ръце, и влязоха в къщата. Уейт шумно подуши.

— Мирише приятно. Къде са момчетата?

Джоузеф разбираше английски, макар че не можеше да го говори. Вдигна поглед от печката.

— Господарю, на предната веранда са.

Слугата имаше типичното широко като погача лице на зулус и когато се усмихваше, големите му бели зъби ярко се открояваха на фона на черната му кожа.

— Играят с дървения крак на младия господар Гари.

Лицето на Уейт пламна.

— Как са го намерили?

— Младият господар Шон ме попита къде е и аз му казах, че сте го прибрал в шкафа за бельото.

— Глупак такъв! — изрева Уейт. Пусна ръката на Ада и хукна. Когато стигна хола, чу вика на Шон и след това шума от падането на човек. Спря по средата на хола, не можеше да понесе срещата с ужасеното лице на Гарик. Призля му от ужас и от яд към Шон.