Читать «Панаирът» онлайн - страница 2

Вече бе почти готова.

Тя енергично се изправи и приближи до кухненския умивалник. Пусна водата, изсипа полуразтопените ледени кубчета от чашата си и я изплакна.

Въпреки шума на водата, изливаща се в металния умивалник, Елън все още чуваше бебето. Как съска. Как дращи с малките си пръстчета по плетените стени на люлката. Опитва да се измъкне навън.

Не. Явно си въобразяваше. Невъзможно бе да чува тези тъй тихи звуци през шуртенето на водата.

Тя спря чешмата.

За момент светът й се стори потънал в съвършена гробна тишина. После отново дочу шепота на вятъра, понесъл изкривените звуци от латерна, на която някой свиреше на централната алея на панаира.

После откъм люлката отново се дочу дращене, скърцане.

Изведнъж детето изплака. Внезапен, дразнещ писък, един-единствен яростен крясък, издаващ нетърпение и гняв. После настъпи тишина. За няколко секунди бебето застина напълно неподвижно, сетне отново поднови неспокойното си мятане.

С треперещи ръце Елън сложи в чашата си нови кубчета лед и си наля още бърбън. Не възнамеряваше да пие повече, но писъкът на детето бе като неочаквана огнена вълна, която изпепели обгърналата я алкохолна мъгла. Отново беше изтрезняла и страхът бързо завладя пробуденото й съзнание.

Макар нощта да бе гореща и влажна, младата жена потрепери.

Вече не бе в състояние да убие детето. Не й достигаше смелост дори да приближи до люлката.

Но трябва да го направя, помисли си тя.

Върна се на пейката, опасваща кухненската маса, седна и отпи от уискито, опитвайки да си възвърне смелостта, която нарастваше заедно с алкохолното опиянение — единственият начин, по който можеше да се сдобие със смелост.

Твърде млада съм, за да нося този товар, простена нечуто тя. Нямам сили да се справя с него. Признавам го. Господ да ми е на помощ, просто нямам сили.

На двайсет години Елън Стрейкър бе не само твърде млада, за да бъде хваната в капана на мрачното бъдеще, което се очертаваше пред нея; беше също така прекалено хубава и жизнена, за да бъде обречена на живот, белязан с непрестанна душевна болка и смазваща отговорност. Тя бе стройно красиво момиче, пеперуда, която никога не бе имала възможност да разпери криле. Косата й бе тъмнокестенява, почти черна; както и огромните й очи; естествената руменина на страните й прекрасно подхождаше на матовата кожа. Преди да се омъжи за Конрад Стрейкър, тя се казваше Елън Тереза Мари Джиавенето, дъщеря на привлекателен американец от италиански произход и миловидна американка, също с италианска кръв. Средиземноморската й красота не бе единственият белег за нейния произход; тя притежаваше таланта да се радва на дребните неща от живота, непринудено да изразява чувствата си, бе добросърдечна и жизнерадостна като всички италианци. Бе жена, създадена за добри времена, за празненства, танци и веселие. Но първите двайсет години от живота й не бяха особено весели.