Читать «Панаирът» онлайн - страница 135

— Джоуи?

Той вдигна поглед към нея.

— Ела, миличък. Трябва да се измъкнем оттук.

— Добре — отвърна момчето, гласът му пресекваше между сричките. — Как? Къде е вратата?

— Не зная. Но ще я намерим.

Чувството, че е наблюдавана и закриляна, не я бе напуснало и това й вдъхваше кураж.

Джоуи я хвана за лявата ръка.

Стиснала пистолета на панаирджията в дясната, Ейми поведе момчето през мрачната Къща на ужасите, покрай механичните чудовища от Марс, восъчните зомбита, дървените лъвове и гумените морски зверове. Най-сетне видя сноп светлина да струи откъм пода, отзад в тъмнината от лявата страна на релсите, където работните лампи не можеха да разпръснат мрака. Надявайки се, че светлината представлява спасителен изход, тя поведе Джоуи зад купчина камъни от папиемаше, където откри капак на пода.

— Това изход ли е? — попита Джоуи.

— Може би.

Тя коленичи, наведе се напред и погледна в мъждиво осветеното мазе на Къщата на ужасите. Помещението беше изпълнено с бръмчащи мотори, тракащи машини, с гигантски макари и скрипци, с лостове, дълги ремъци и задвижващи вериги… И със сенки. Ейми се поколеба. Но сетне окуражаващият вътрешен глас я подтикна да не се предава и тя осъзна, че иска от нея да слезе в долното помещение; нямаше накъде другаде да върви.

Тя изпрати Джоуи пред себе си по стълбата, като го прикриваше с пистолета. Когато той стигна долу, тя го бързо го последва. Много бързо, защото не бе сигурна, че брат й е закрилян от невидимата сила, както се чувстваше тя. Може би Джоуи беше уязвим.

— Това е мазето — промълви той.

— Да. Но не сме под земята. Мазето всъщност е първият етаж, затова е почти сигурно, че трябва да има изход.

Тя отново хвана ръката му и двамата поеха по прохода между редиците машини, завиха зад един ъгъл, сетне намериха друг проход… и видяха Лиз. Момичето беше на пода, проснато по гръб, очите й бяха широко отворени и невиждащи, коремът й бе разпорен, бе облечена единствено в кръв.

— Не гледай — извика Ейми, опитвайки се да закрие от него ужасната гледка. Стомахът й се преобърна.

— Видях — промълви той жално. — Видях.

Ейми чу гърлено ръмжене. Вдигна поглед от обляното в сълзи лице на Джоуи.

Отвратителният урод беше се появил в прохода зад тях. Бе леко приведен, за да не удари огромната си безформена глава в тавана. Зелени пламъци трепкаха в очите му. Слюнка се стичаше от устните му и капеше по твърдата четина около устата му.

Ейми не се изненада от срещата със съществото. Дълбоко в сърцето си знаеше, че сблъсъкът е неизбежен. Изживяваше събитията така, сякаш ги бе репетирала хиляди пъти.

— Кучка. Хубава кучка. — Гласът му бе плътен. Идваше от разтворената черна паст.

Като в сън, в забавен каданс, Ейми издърпа Джоуи зад себе си.

Уродът започна да души.

— Женска топлина… Мирише хубаво.

Ейми не отстъпи. Стиснала пистолета в отпусната си ръка, леко скрита зад гърба й, надявайки се, че уродът няма да го види, тя пристъпи към съществото.