Читать «Панаирът» онлайн - страница 137

Джоуи се взираше в нея шокиран с широко разтворени очи.

— Вече няма от какво да се страхуваш — рече тя.

Момчето се хвърли в прегръдките й и тя го притисна към себе си.

Обхваната от невероятна радост, въпреки кръвта и ужаса около нея, завладяна от екзалтиращото усещане, че е жива, Ейми осъзна, че панаирджията бе сгрешил, когато каза, че Господ не би могъл да помогне. Господ й бе помогнал — Господ или някаква всемирна сила. Той беше с нея и сега. Тя Го чувстваше до себе си. Но Той съвсем не беше такъв, какъвто Го описваше майка й. Той не бе отмъстителен Бог с милион забрани и жестоки наказания. Той беше просто… доброта и нежност, и любов. Той беше любящ.

И когато този особен момент премина, аурата на неговото присъствие избледня и Ейми си пое дълбоко въздух.

Вдигна Джоуи и го изнесе от Къщата на ужасите.

Послеслов

През 1980 година, когато романите ми все още не бяха започнали да се появяват в класациите за бестселъри, издателството Джоув Букс ме помоли да напиша новелизация по сценария на Лари Блок (не Лорънс Блок, който пише прекрасните детективски романи за Матю Скъдър, както и други интересни криминални загадки; друг Лари Блок, специалист по филмови сценарии), заснет от Тоби Хупър, млад режисьор, станал известен с нискобюджетния филм на ужасите „Голямото тексаско клане“. Винаги съм смятал, че превръщането на сценарий в истински роман е интересна и трудна работа, така че бях изкушен от предизвикателството. Честно казано, бях изкушен и от финансовите условия, които бяха по-щедри, отколкото получавах за собствените си романи. Когато сключих договор за написването на „Панаирът“, инфлацията беше 18%, а лихвеният процент превишаваше 20% и тоталният икономически срив изглеждаше близък. Не получавах „фъстъци“ за моите собствени романи, както се бе случвало години наред, бях стигнал в компенсациите до „кашу“; както и да е, във връзка с икономическата ситуация, предложението за „Панаирът“ беше твърде добро, за да представлява неустоимо изкушение. Да, понякога писателите наистина трябва да държат на парите — също както и на изкуството. Така е, ако искат да имат обувки, нещо за ядене от време на време и да разполагат с нещо повече от пазарска количка, където да прибират вещите си. О, познавам някои писатели, за които подобни доводи са достойни за презрение. Но, разбира се, всеки от тях разполага с банкова сметка, богати родители, още по-богати баба и дядо или работещ съпруг с добра заплата, на когото да разчитат. Единствено когато разполага с достатъчно пари, един човек на изкуството може да си позволи да не се интересува от тях. Винаги съм смятал, че когато един писател е принуден да се съобразява с финансовото си състояние през първите две десетилетия от професионалната си кариера, това се отразява доста благотворно върху творчеството му; поставя го много по-близо до средния гражданин и неговите проблеми, придава достоверност на творбата му и я прави по-продаваема.

И тъй, приех предложението да напиша „Панаирът“. Като сценарий ръкописът беше добър, но предоставяше само 10-20% материал за романа. Това не беше необичайно, филмите са доста по-повърхностни в сравнение с книгите; сенки на истории в сравнение с истинските истории. Трябваше да изградя образите на героите, да създам миналото на всеки един от тях и да разработя сюжет, който да доведе до събитията, развиващи се на панаира в последните глави — всъщност за филма това бяха най-съществените сцени. Не използвах сценария, докато не написах четири-пети от книгата.