Читать «Панаирът» онлайн - страница 134

Никога не бе очаквала, че ще се моли за нещо на когото и да било. Гордееше със силата и непреклонността си. Но сега молеше за живота си и осъзна, че е много лесно да пълзиш, когато залогът е толкова голям.

Уродът започна да души към нея, както куче би душило непозната кучка. Широките му ноздри потръпнаха, когато изсумтя с нарастващо въодушевление.

— Мирише хубаво — рече уродът:

Лиз бе изумена, че то може да говори.

— Мирише жена — добави съществото.

Искрица надежда проблесна в Лиз.

— Хубавица… — продължи нещото. — Иска хубавица.

Господи, помисли си Лиз. Напуши я смях. За това ли ставало въпрос? За секс? Това ли е спасителният изход за мен? Защо не? По дяволите, да! Досега винаги се е стигало дотам. Това винаги е било моят спасителен изход.

Уродът задуши по-наблизо, вдигна огромната си лапа със заострени нокти. Нежно докосна лицето на Лиз.

Тя се опита да потисне тръпката на отвращение.

— Ти… ти ме харесваш, нали? — попита момичето.

— Хубава — рече той, ухили се и показа кривите си, остри, жълти зъби.

— Искаш ли ме?

— Много!

— Бих могла да бъда добра с теб — с треперещ глас промълви тя, опитвайки да влезе в ролята си на съблазнителка, момиче за забавления — образа, който си бе създала и доусъвършенствала, докато той се бе превърнал във втора нейна природа.

Лапата на съществото се плъзна надолу от лицето към гърдите й.

— Само не ме наранявай и ще се спогодим — несигурно рече Лиз.

Съществото облиза черните си устни; езикът му бе блед и петнист. Заби лапата си във фланелката на Лиз и раздра тънката материя. Острият като бръснач нокът направи дълга повърхностна драскотина върху дясната й гърда.

— Чакай! — сви се Лиз. — Чакай малко. — Отново я обзе паника.

Уродът я блъсна към бръмчащата машина.

Лиз се сгърчи и се опита да отблъсне съществото. Беше като излято от стомана. Беше напълно безсилна срещу него.

Нещото изглеждаше много по-развълнувано от струйката кръв, отколкото от голотата на момичето. Разкъса късите й панталони.

Лиз изпищя.

Уродът я зашлеви, като едва не я просна в безсъзнание с този единствен удар, сетне я притисна с глава към пода.

Минута по-късно, когато тя усети, че съществото разтваря краката й и прониква в нея, почувства как ноктите му се впиват отстрани в плътта й. Щом студеният плътен мрак я обгърна, тя разбра, че сексът наистина е бил отговорът, както винаги; но този път последният отговор.

* * *

На Ейми й се стори, че чува Лиз да пищи. Беше далечен звук, кратък вик на болка и страх. После нищо, освен обичайните шумове на Къщата на ужасите.

За момент Ейми продължи да се ослушва, но щом не чу нищо, освен зловещата музика и смеха на клоуна, отново се обърна към Джоуи. Той стоеше отляво до трупа на мъжа, опитвайки се да не гледа към него. Макар по лицето му да се стичаха сълзи и долната му устничка да трепереше, той се стараеше да бъде смел заради сестра си. Ейми знаеше, че нейното мнение е по-важно за него от мнението на всеки друг. Осъзна, че дори сега, при тези обстоятелства, той е загрижен да не се изложи пред нея. Не хлипаше. Не беше изпаднал в паника. Нямаше да рухне. Дори направи опит да изглежда хладнокръвен; плю на ожулените си от въжето китки и бавно разнесе слюнката по червените белези, успокоявайки раздразнената кожа.