Читать «Панаирът» онлайн - страница 131

Лиз изпищя.

Бъз изпусна брадвата и се извърна от возилото. Повърна върху камъка от папиемаше.

Ейми бе толкова потресена, че пусна ръката на Лиз.

— Глупак такъв! — разкрещя се Лиз. — Ти го уби! Ти уби Ричи! — И Лиз, и Ейми се бяха въоръжили с тъпи ръждясали ножове, които бяха взели от експонатите в Къщата на ужасите. Лиз замахна с ножа, сякаш възнамеряваше да нападне Бъз. — Тъпанар такъв! Ти уби Ричи!

— Не — рече Ейми. — Не, Лиз. Миличка, чуй ме! Бъз не го е убил. Ричи е бил вече мъртъв. Във вагончето беше просто трупът му.

Лиз ридаеше, обзета от ужас. Заради наркотиците, които бе вземала цяла вечер, страхът й бе многократно по-силен. Тя се извърна и побягна, преди Ейми да успее да я хване. Прекоси експоната с летящата чиния, мина между две извънземни и леко закачи гумените им пипала, които потрепнаха във въздуха. Обезумялото момиче изчезна в сенките зад камъните от папиемаше.

— Лиз, по дяволите! — извика Ейми.

Звукът от стъпките на Лиз заглъхна бързо. Тя бе изчезнала в дебрите на Къщата на ужасите.

Ейми се обърна към Бъз.

Той бе коленичил. Тъкмо бе престанал да повръща. Вонята беше непоносима. Бъз избърса уста с опакото на ръката си.

— Добре ли си? — попита Ейми.

— Боже мой, това беше Ричи — прошепна той.

— Беше вече мъртъв.

— Но това беше Ричи!

— Само не припадай.

— Аз… няма да припадна.

— Добре ли си?

— Предполагам… да.

— Стегни се.

— Добре съм.

— Трябва да запазим хладнокръвие, ако искаме да оцелеем.

— Но това е лудост — рече Бъз.

— Лудост е — съгласи се Ейми. — Но всичко се случва наистина.

— Заключени сме в Къщата на ужасите заедно с… с чудовище.

— Трябва да се справим — търпеливо изрече тя.

Бъз кимна, опитвайки се възвърне самоувереността си на мъжага.

— Да. Ще се справим. Можем да се справим. Не ме е страх от никакъв урод.

В мига, в който Бъз замълча, на челото му се появи кърваво цвете. В първия миг Ейми не разбра, че това е кръв. Изглеждаше черно като петно от мастило. Но после слабата светлина го огря под различен ъгъл и Ейми видя, че е червено.

Миг след като се появи кръвта, се чу звук, който отекна в подобното на пещера помещение. Беше малко по-силен от тракането на движещото се вагонче — пук!

Бъз отвори уста.

След по-малко от секунда, преди Ейми да разбере какво всъщност става, дясното око на Бъз експлодира в струя кръв, парченца кожа и кости, а тъмната празна орбита заприлича на застинала в крясък уста.

И отново: пук!

Кръв и парчета плът изпръскаха отпред зелената фланелка на Ейми.

Тя рязко се извърна.

Мъжът, който ги бе пуснал в Къщата на ужасите, стоеше само на три метра. Бе насочил към Бъз малък пистолет; оръжието приличаше на играчка.

Ейми чу как зад нея Бъз простена, нададе странен гърлен звук и се стовари върху камъка, където бе повръщал.

Не е възможно това да се случва, помисли си Ейми.

Но знаеше, че всичко това наистина се случва. Сигурна бе, че тази нощ е била подготвяна от дълго, дълго време; тази нощ й е била предопределена, още преди да се роди.