Читать «Панаирът» онлайн - страница 130
Дийн Кунц
— Със сигурност ще проверят там — възрази Ейми. — Не можем да стоим на едно място, нито можем да се скрием. Трябва да се опитаме да се измъкнем.
Тъкмо замълча и централната верига между релсите се задвижи.
Тримата стреснато подскочиха.
Приближаващото вагонче шумно трополеше по релсите —
— То идва за нас — извика Лиз. — О, Господи, Господи, този урод идва да ни хване!
Тъпият ръждясал нож, който Ейми бе взела от един от чудовищата-манекени сега изглеждаше смешно оръжие.
— Бързо! — рече Бъз. — Да се дръпнем от релсите.
Тримата се покатериха на широката платформа, откъдето шестте извънземни чудовища слизаха от летящата чиния.
— Вие двете идете до космическия кораб — нареди Бъз. — Застанете така, че да се виждате. Опитайте се да привлечете вниманието му.
— Какво смяташ да правиш? — попита Ейми.
Бъз се ухили. Беше пресилена, ужасена, напълно лишена от веселие усмивка. Опитваше се да запази образа си на мъжага. Посочи огромния камък от папиемаше и рече:
— Ще застана тук до този камък. Когато вагончето се изкачи дотук… когато мръсникът вътре ви види, ще го съсека, преди да е успял да изскочи на релсите.
— Може и да стане — рече Ейми.
— Ще стане — увери я Бъз. — Ще го разсека на две.
Вагонът се появи иззад близкия ъгъл и пое по наклона към тях.
Лиз се опита да избяга и да се скрие.
Ейми я сграбчи за китката и я издърпа до летящата чиния, където пътуващият във вагона щеше да ги забележи веднага щом достигнеше върха.
Бъз застана зад камъка. Беше напълно видим за Лиз и Ейми, но изцяло скрит от приближаващото се вагонче. Бе хванал брадвата с две ръце.
Вагонът забави ход, щом наклонът се увеличи.
Бъз вдигна брадвата над главата си.
Ейми зърна предната част на ярко боядисаното возило.
— Господи! Пусни ме, пусни ме, Ейми! — изкрещя Лиз.
Ейми стисна още по-силно китката й.
Вече се виждаха и първите две седалки. Изглеждаха празни.
Вървеше съвсем бавно.
Едва се движеше.
Най-сетне се появиха и задните седалки.
Ейми присви очи. Ако светлината беше малко по-мъждива, Ейми нямаше да успее да види нещото на задните седалки на вагончето. Но тя го видя. Просто купчина. Безформена сянка. Съществото се бе свило на пода на вагончето, опитвайки се да ги измами.
Бъз също го видя. С яростен вик, като при карате-двубой, той изскочи иззад камъка и стовари брадвата под нивото на краката си във вагона. Силният удар я изби от ръцете му.
Нещото не помръдна, а вагончето спря напълно.
— Убих го! — изкрещя Бъз.
Лиз и Ейми се втурнаха към него.
Бъз коленичи, протегна се към вагончето и отново хвана дръжката на брадвата. Дръпна и нещото в което бе потънало острието, се вдигна заедно с нея.
Глава.
Не главата на урода.
Уродът не е бил на задната седалка.
Тъпото острие на брадвата се бе забило дълбоко в черепа на Ричи. От пукнатината в костта изтичаше мозък и се плъзгаше по окървавеното му лице.
