Читать «Панаирът» онлайн - страница 128

— Няма изход — изплака Лиз. — Вратите, през които се излиза, ще бъдат като тези. Няма да могат да се отворят, нито да се разсекат. Хванати сме в капан.

— Сигурно има резервен пожарен изход — рече Ейми.

— Правилно! — обади се Бъз. — Някъде трябва да има пожарен изход. А може би и сервизен изход.

— Ще се въоръжим колкото можем — рече Ейми, — после ще потърсим изход.

— Искаш да влезеш по-навътре в това място? — недоверчиво попита Лиз. — Да не си откачила? То ще ни хване, ако влезем навътре.

— Със същата вероятност може да ни хване и тук при вратите — отвърна Ейми.

— Точно така — намеси се Бъз. — Да тръгваме.

— Не, не, не! — енергично заклати глава Лиз.

Пламъчето трепна.

Тъмнина.

Ейми запали нова клечка.

Лиз се бе свила съвсем ниско до здраво затворените врати, втренчила поглед в тавана, трепереща като лист.

Ейми хвана приятелката си за ръка и я дръпна да се изправи.

— Слушай, малката — рече й нежно, — двамата с Бъз не възнамеряваме да стоим тук, докато това същество се върне да ни търси. Така че трябва да тръгнеш с нас. Ако останеш тук сама, с теб е свършено. Искаш ли да останеш сама тук в тъмнината?

Лиз изтри сълзите си. Капчици влага все още блестяха на ресниците й. Лицето й беше мокро.

— Добре — примирено рече тя. — Ще дойда с вас. Но, по дяволите, няма да вървя отпред!

— Аз ще водя — увери я Бъз.

— Няма да вървя и последна — каза Лиз.

— Аз ще съм отзад — успокои я Ейми. — Ти ще бъдеш в пълна безопасност между двама ни, Лиз. Хайде, да тръгваме!

Бяха направили едва няколко предпазливи крачки, когато Лиз спря и рече:

— Господи, откъде е знаела?

— Кой откъде е знаел? И какво е знаел? — нетърпеливо попита Ейми.

— Откъде гадателката знаеше, че ще ни се случи нещо такова?

Объркани, тримата останаха безмълвни за момент. Клечката угасна и Ейми доста се забави, докато запали следващата. Ръцете й трепереха. Въпросът на Лиз за гадателката няма отговор, но той събуди странно чувство у Ейми — тръпка, премина по гърба й, обзе я усещането, че преживява нещо, което й се е случило преди. Бе попадала в тази ситуация и друг път — затворена в тъмно помещение заедно със същия ужасен урод. За няколко секунди това усещане бе тъй силно и разтърсващо, толкова обсебващо, та тя си помисли, че ще припадне; после всичко отмина.

— Нима Мадам Зина наистина е виждала в бъдещето? — попита Лиз. — Това е невъзможно, нали? Прекалено странно е. Какво, по дяволите, става тук?

— Нямам представа — рече Ейми. — Но сега нямаме време да се тревожим за това. Всяко нещо по реда си. Трябва да намерим пожарния изход и да се измъкнем оттук.

Отвън клоунът се изсмя злокобно.

Ейми, Лиз и Бъз поеха към вътрешността на Къщата на ужасите.

* * *

В продължение на няколко минути, след като Джоуи предложи да отложат малко опознавателната обиколка, Конрад застана зад момчето и се втренчи в изхода, преструвайки се, че чака сестрата и приятелите й да излязат от Къщата на ужасите.