Читать «Панаирът» онлайн - страница 126

Лиз примигна и облиза устни.

— Да. Права си. Съжалявам. Просто… ми се искаше да не се чувствам толкова дрогирана.

Бъз запали нова клечка, после още една, още една и двете момичета го последваха в тъмния тунел към входните врати на Къщата на ужасите.

* * *

Джоуи стоеше заедно с мъжа пред Къщата на ужасите и се опитваше да си спомни защо се бе уплашил от него при предишната им среща. Сега панаирджията изглеждаше толкова добросърдечен и се усмихваше тъй приятелски, че Джоуи неволно откликна и също се усмихна.

— Минавал ли си през моята Къща на ужасите, синко? — попита мъжът.

— Не. Обаче се возих на много други влакчета и люлки.

Беше избягвал Къщата на ужасите, защото изпитваше смътно безпокойство, макар че именно Конрад Стрейкър му бе дал безплатните билети.

— Моята къща на ужасите е най-интересната атракция на панаира — рече Конрад. — Искаш ли аз самият да те разведа из нея? Какво ще кажеш? Не обикновено возене, каквото получават всички посетители, а опознавателна обиколка със собственика. Мога да ти покажа всички скрити механизми, които малко хора някога са имали щастието да видят. Ще видиш как са направени чудовищата, как се задвижват, ръмжат и скърцат със зъби. Всичко. Абсолютно всичко. Ще ти покажа неща, които човек от нашето тесто би се радвал да научи.

— Наистина ли? — извика Джоуи.

— Разбира се — сърдечно рече панаирджията. — Както сигурно си забелязал, за тази вечер затворих Къщата на ужасите. Будката за билети също е затворена. Току-що изпратих последното вагонче — четирима хубави младежи.

— Едното момиче беше сестра ми — каза Джоуи.

— Тъй ли? Нека да позная. Едната приличаше на теб. Чернокосото момиче със зелените панталонки.

— Да, това е сестра ми. Тя не знае, че съм тук тази вечер. Искам да я почакам да излезе… за да й се обадя. А може би и тя би искала да направи опознавателна обиколка. Може ли да дойде с нас? Сигурен съм, че на Ейми много ще й хареса.

* * *

Входните врати на Къщата на ужасите бяха конструирани така, че да се отварят навътре от хидравлични механизми. Нямаха брави, нито дръжки, нищо, с което да могат да бъдат отворени.

— Ако можех да хвана ръба — рече Бъз, — вероятно щях да успея поне малко да ги отворя. Но те са толкова здраво притиснати.

— И да можеше да си промушиш пръстите в междината, нямаше да има никакво значение — каза Ейми. — Бездруго нямаше да успееш да отвориш вратите. Бас ловя, че са също като автоматичната врата на гаража у дома. Докато са свързани с хидравличната система, не могат да се отворят ръчно.

— Да — съгласи се Бъз. — Права си. Трябваше да се сетя.

Ейми бе изненадана, че се държи тъй хладнокръвно. Беше изплашена и й се гадеше — отчасти от мъка и отчасти от отвращение — когато си спомнеше какво се случи с Ричи. Но не бе загубила самообладание. Въпреки наркотика, който бе пушила, напълно се владееше. Всъщност дори съобразяваше по-бързо и разсъждаваше по-ясно от Бъз. Не се смяташе за силна личност; майка й винаги казваше, че е слаба и лабилна. Сега твърдостта й я изненада.