Читать «Панаирът» онлайн - страница 124

Над главите им капакът се затръшна.

Нападението трая само три или четири секунди.

Ейми бе твърде зашеметена, за да помръдне или проговори. Взираше се в мрака горе, където бе изчезнал Ричи и не можеше да повярва на очите си. Това трябва да беше номер, част от пътешествието през Къщата на ужасите, невероятно правдоподобна илюзия.

Очевидно Лиз и Бъз мислеха по същия начин, защото и те седяха, без да помръднат като хипнотизирани.

Ала постепенно Ейми осъзна, че Ричи наистина бе изчезнал, никой панаир в света не би рискувал да нарани клиент с толкова опасен номер.

— Кръв… — промълви Лиз.

Тази единствена дума разчупи оковите на магията.

Ейми и Бъз насочиха погледи към момичето.

Лиз се бе извърнала към тях и бе протегнала ръце напред. Бяха изпръскани с нещо мокро и тъмно. Дори на мъждивата зелена светлина се виждаше, че ръцете на Лиз са изцапани с кръв.

Кръвта на Ричи.

Ейми изпищя.

Петнадесета глава

Веднага щом изключи захранването на релсите, спирайки вагона с младежите, Конрад слезе от рампата и се отправи към централната алея. Възнамеряваше да заобиколи Къщата на ужасите, да влезе през задния вход на мазето, да заключи вратата след себе и да открие Гънтър. Искаше синът му да убие трите деца, но не и Ейми Харпър. Ейми, разбира се, трябваше да изтърпи неколкодневни мъки, преди да умре; трябваше да бъде изнасилена, може би и от него, и от Гънтър; такова бе желанието на Конрад, вече двайсет и пет години мечтаеше за това отмъщение. Бе дал подробни указания на Гънтър, но не беше сигурен, че синът му ще съумее да се овладее, след като веднъж започне да убива. Гънтър трябваше да бъде надзираван; както и непрестанно напътстван през следващия критичен час.

Но когато стигна края на рампата и понечи да се шмугне в прохода между Къщата на ужасите и шоуто „Прищевки на природата“, Конрад зърна Джоуи Харпър. Малкият брат на Ейми стоеше до другите врати на замъка, през които вагончетата излизаха от Къщата на ужасите.

Трябва да е видял сестра си да влиза, помисли си Конрад. Чака я да излезе. Какво ли ще направи, когато тя не се появи? Ще отиде да потърси помощ? Ще извика охраната?

Джоуи погледна към него.

Конрад се усмихна и му махна с ръка.

Трябваше да направи нещо с проклетото момче, и то бързо.

* * *

Бъз се изкачи на площадката, където убиецът с брадвата бе окъпан в зелена светлина и измъкна оръжието от черепа на манекена, сгърчен в краката на механичния маниак. С брадвата в ръка, той скочи обратно в прохода, където Ейми и Лиз се бяха сгушили една до друга и го чакаха.

— Брадвата е истинска — рече Бъз. — Не е много остра, но все ще ни бъде от полза.

— Нищо не разбирам — с разтреперан глас прошепна Лиз. — Какво става тук? Какво е всичко това?

— Не знам със сигурност — отвърна Бъз. — Мога само да предполагам. Но нали видяхте ръката…