Читать «Панаирът» онлайн - страница 125

— Това не беше ръка — прекъсна го Лиз.

— Ноктеста лапа, както искаш го наречи — каза Бъз. — Както и да е, беше също като ръцете на съществото в буркана, онзи мъртъв урод, когото видяхме маринован във формалдехид в „Прищевки на природата“. Само че тази ръка беше гигантска.

Ейми заговори с усилие. Бе изненадана, че изобщо успя да произнесе някакъв звук.

— Искаш да кажеш… Мислиш, че сме хванати в капан тук заедно с някакъв урод, който убива хора?

— Да — отвърна Бъз.

— Той не е убил Ричи! — извика Лиз. Гласът й пресекна. — Ричи не е мъртъв. Жив е. Той е… някъде… и е жив.

— Възможно е — рече Бъз. — Може би това е само план за отвличане или нещо подобно. Може би просто ще поискат откуп за Ричи. Възможно е.

Двамата с Ейми се спогледаха и макар да не беше лесно да разгадае изражението на Бъз на мъждивата зелена светлина, момичето разбра, че са на едно мнение — бе невъзможно Ричи да е жив. Не съществуваше шанс дори едно на един милион той някога да им се усмихне отново. Ричи беше мъртъв, нямаше го, завинаги.

— Трябва да се измъкнем оттук и да извикаме ченгетата — каза Лиз. — Трябва да спасим Ричи.

— Хайде — подкани ги Бъз. — Ще се върнем до входните врати и ако не можем да ги отворим, може би с тази брадва ще успея да разсека някоя стена и да се измъкнем.

Нямаше никаква светлина между огряната в зелено сцена от лявата им страна и входните врати, които бяха на около петнайсетина метра.

Лиз погледна към гробовно тъмния тунел и рече:

— Не. Не, не мога да вървя в тъмнината. Ами ако онова нещо ни чака там някъде?

— Имаш кибрит в чантата си — напомни й Ейми. — Можем да го използваме, за да открием пътя.

— Добра идея! — рече Бъз.

С треперещи ръце, Лиз затършува из чантата си и намери две кутии кибрит — едната пълна, другата наполовина.

Бъз ги взе, отдалечи се в тъмнината, запали клечка и стана отново видим.

— Да тръгваме! — рече той.

— Чакай! — спря го Лиз. — Чакай малко. Може би…

— Може би какво? — попита Ейми.

Бъз разклати клечката, щом пламъкът стигна до пръстите му и се върна в обсега на зелената светлина.

Лиз тръсна глава да избистри мозъка си.

— Толкова съм дрогирана… Упоена съм. Не мога да разсъждавам трезво. Така че не е ли възможно това изобщо да не се е случило? Може би това са просто кошмарни халюцинации? В последните две цигари, бях добавила към марихуаната силен халюциногенен наркотик — фенциклидин. Ангелският прах може да предизвика много лоши халюцинации, както знаете. Най-кошмарните, които някога могат да ти се привидят. Може би е само това. Неприятна халюцинация.

— Не може всички да имаме една и съща халюцинация — рече Бъз.

— Откъде мога да знам, че ти си от плът и кръв? — попита Лиз. — Може да съществуваш само в съзнанието ми. Може би истинският Бъз седи до Ейми във вагончето, вече изминала половината път през Къщата на ужасите. Може би аз също съм във вагончето, но съм толкова упоена, че не мога да разбера къде се намирам.

Ейми леко зашлеви Лиз през лицето.

— Слушай! Чуй ме, Лиз. Това не е неприятна халюцинация. Или поне не такава, каквато ти си мислиш. Всичко се случва наистина и аз съм изплашена до смърт, така че стига сме се мотали, ами да се махаме оттук.