Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 93

Този път ликуваха само трозелиго, тъй като камъкът се издигна почти право нагоре, а при падането си потопи една от лодките на атакуващите на по-малко от петдесет метра от шлепа.

— Не ми се нрави дяволската ти машина — заяви Хертуг. Бе се преместил отзад, за да наблюдава стрелбата.

— На място винаги възникват непредвидени проблеми — отвърна Джейсън през зъби. — Наблюдавай сега следващия изстрел.

Решил бе да изостави живописните високи траектории и да се цели право напред, защото машината се оказа далеч по-мощна, отколкото беше очаквал. Завъртя трескаво диска за определяне на височината и повдигна задната част на катапулта, тъй че камъкът да полети почти хоризонтално.

— Този изстрел вече ще бъде добър — обяви той с много по-голяма убеденост, отколкото чувстваше, и стреля, кръстосал суеверно пръстите на свободната си ръка. Камъкът отскочи и удари стената точно под върха й, като разпръсна облак от парчета мазилка и унищожи всички застанали горе войници. Откъм обсадените трозелиго вече не се чуваха никакви злоради викове.

— Примряха от страх! — кресна Хертуг въодушевено. — Нападайте!

— Още не — търпеливо обясни Джейсън. — Ти не схващаш добре смисъла на обсадните оръдия. Ще им нанесем колкото можем повече поражения, преди да ги нападнем. Така ще спечелим предимство пред тях.

Той се прицели отново и следващият снаряд откърти парче от стената малко по-встрани.

— Ще сменяме и вида на мунициите, за да ги държим постоянно в напрежение — добави Джейсън.

Когато камъните сринаха почти цялата горна част на стената и започнаха да правят дупки в самата сграда, Джейсън вдигна малко мерника.

— Заредете от специалните снаряди — изкомандва той. Специалните снаряди представляваха парцалени топки, напоени в петрол, с напъхани в тях камъни за тежест и свързани с въже.

Когато поставиха снаряда на катапулта, Джейсън сам го подпали и изчака добре да се разгори, преди да го изстреля. Огненото кълбо прелетя във въздуха и падна върху сламения покрив на крепостта, от който мигом се разнесе пукане и дим.

— Ще опитаме с още няколко от тези — рече Джейсън, като доволно потриваше ръце.

Външната стена беше пробита на няколко места, две кули бяха срутени и по-голямата част от покрива гореше. Едва тогава отчаяните трозелиго направиха опит да отвърнат на удара. Джейсън го очакваше и пръв забеляза, че шлюзовете се отварят.

— Прекратете огъня — нареди той — и следете налягането! Лично ще убия онези, които оцелеят, ако оставите котела да избухне. — Сетне скочи в лодката с войниците, която го чакаше отстрани, и извика: — Към бойния кораб! — Лодката потегли, а в същия миг в нея се хвърли и Хертуг.

— Хертуг винаги е начело! — викна той и едва не обезглави едного от гребците, като размаха яростно сабята си.

— Нямам нищо против — каза Джейсън, — само внимавай с тази сабя и си наведи главата, когато започне стрелбата.

Когато Джейсън се добра до мостика на „Дредноут“, видя, че тромавият параход на трозелиго вече е преминал през шлюза и се насочва към тях. Бе чувал какви ли не смразяващи кръвта описания на това страховито средство за унищожение и със задоволство видя, че е просто един доста разнебитен и неброниран плавателен съд, както и бе очаквал.