Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 91

Хертуг примигна.

— Не е ли малко внезапно? Искам да кажа, имаме ли готовност вече?

— Те нападнаха крепостта ти, избиха твоите войници, разрушиха…

— Смърт на трозелиго! — кресна Хертуг и разби чашата си в стената.

— Това вече звучи по-добре. Не забравяй какви коварни и долни негодници са те. Не бива да допускаш стореното злодейство да им се размине. Освен това, ако не започнем войната скоро, може и никога да не ни се открие такава възможност. Щом трозелиго си дават толкова труд да ме заловят, сигурно са много разтревожени. И след като планът им не успя, ще замислят ново, по-силно нападение. Нищо чудно да се съюзят с някои от другите кланове. Те започват да се боят от теб, Хертуг, затова по-добре да започваме войната, преди да са се сдушили и да са се вдигнали да ни пометат. Все още имаме възможност да нападнем клановете един по един със сигурна гаранция за победа.

— По-сигурно щеше да е, ако имахме повечко хора и още малко време…

— Имаме около два дни. Ще са ми достатъчни да подготвя военния флот. А ти ще успееш да свикаш подкрепленията си, пръснати из страната. Това е единственият ни шанс да ударим изненадващо по крепостта на трозелиго. Новият парен катапулт ще свърши тази работа.

— Изпробван ли е вече?

— Достатъчно, за да стане ясно, че може да прави онова, за което е конструиран. Окончателното изпитание ще извършим, като щурмуваме крепостта на трозелиго. Аз мога да започна работа щом се зазори, но предлагам ти още сега да дадеш нарежданията на пратениците си, за да могат хората ти да се съберат навреме. Смърт на трозелиго!

— Смърт! — като ехо се обади Хертуг и със страховита гримаса позвъни за прислугата.

Имаше да се вършат много неща и Джейсън успя да ги свърши благодарение на това, че напълно се лиши от сън. Усетеше ли умора, припомняше си за коварния Мика, питаше се какво ли е станало с Иджале и гневът отново го подбуждаше към работа. Не беше сигурен дори дали Иджале е жива; предполагаше, че са я отвлекли, защото живееше в жилището му. Колкото до Мика, лошо му се пишеше за всичко сторено.

Тъй като парният двигател и гребният винт вече бяха монтирани на един кораб и изпробвани във водното пространство пред шлюза, довършването на екипировката на бойния кораб не отне много време. Оставаше само да се прикрепят стоманените пластини, които стигаха до водолинията и щяха да му служат като щит. Най-здраво бе укрепен носът. Отначало Джейсън възнамеряваше да инсталира парния катапулт на бойния кораб, но сега се отказа. По-простият начин беше по-добър. Катапултът бе нагласен в голям плоскодънен шлеп заедно с котлето, цистерните с гориво и цял арсенал от грижливо подготвени снаряди.

Персоните се стичаха отвсякъде, всички кипящи от гняв, предизвикан от подлото нападение, и жадуващи за мъст. Въпреки виковете им Джейсън успя да поспи няколко часа на втората нощ и се събуди призори, флотът бе готов и със силен барабанен бой и нестроен екот на фанфари пое на път.